От това слово извира следното велико благовестие и прекрасна надежда. Човешкият дух, който копнее да се удовлетворят безграничните му потребности и е прицел на безчет врагове, този подложен на изпитания дух открива в горното слово обилен източник на способност, с което пред него се разтварят вратите на съкровищнициот всеобхватно милосърдие, способни да удовлетворят всички потребности и да гарантират всички желания. Открива и силна опора, която отблъска отнего всички злини и отклонява всички вреди. Това слово показва на човекасилата на истинския му Стопанин и го насочва към всемогъщия му Владетел,и го отправя към неговия Творец и Обожаван. С този правилен възглед и запознаване с Аллах Единия, Единосъщия, то спасява сърцето на човека от мракана самотата и съмненията, избавя духа му от болките на тъгата и скръбта, идори му гарантира трайна радост и вечно ликуване.

Това слово излъчва надежда и от него извира следното благовестие. Човешкият дух и сърце, които са обременени и дори потънали и почти удавени под натиска на здрави връзки с повечето видове същества, откриват в това словосигурно убежище, което ги избавя от опасностите и водовъртежите. Тоест словото Единственияноси следния смисъл. Аллах е единствен и единосъщ. Не се изнурявай, човече, да се обръщаш към другите неща и не се унижавай пред тях, та да изнемогвашпод благодеянията им и причиняваните от тях страдания, и не скланяй глава, и не им угодничи, и не се обременявай да се задъхваш подире им, и не се страхувай, и не трепери пред тях, защото Владетелят на вселената е един, у Него са ключовете за всяко нещо, в Ръката Му са юздите на всяко нещо, по Неговаповеля се разрешава всеки проблем и с Негово позволение се облекчава всяко затруднение. Ако откриеш това, ще владееш всяко нещо, ще получаваш всичко, което пожелаеш, и ще се освободиш от бремето на благодеянията и огорченията, и от плена на страха и внушенията.

Трето слово:

 لاَ شَرِيكَ لَهُ  (лйа шарика ляху) “...няма Той съдружник...”

Тоест както Той няма равен на Себе си и съперник в Своята божественост, защото Аллах е един, така и Неговото господство, Неговите действия и създаването на нещата, е лишено от съдружник, за разлика от земните владетели. Случва се владетелят да бъде един и самостоятелен във властта си, но не и самостоятелен в действията си, защото чиновниците и служителите му са смятани за негови съдружници в управлението и изпълнението на предприетите мерки. Те биха могли да препятстват достъпа до него, като изискват всички да се допитват първо до тях. Но Преславният и Всевишният Аллах, Който е Владетелят на вечността и безсмъртието, е един и няма Той съдружник във властта Си, и няма никаква потребност от съдружници в Господните Си действия, нито от помощници в изпълнението им, защото няма нещо, което да повлияе на друго нещо без Неговата повеля, мощ и сила. Всички могат да се обръщат към Него без посредник поради отсъствието на съдружник или помощник. Никой не ще каже на човека, който Го потърси: “Не можеш да влезеш при Божествения Господар!”

Така това слово носи в съдържанието си радостна надежда и прекрасно благовестие, което казва: “Човекът, чийто дух е озарен от светлината на вярата, наистина може безпрепятствено да излага всички свои потребности пред Красивия, Владетеля на величието, Всемогъщия, Владетеля на съвършенството, и да моли за осъществяване на желанията си на всяко място и по всяко време. Той може да разстеле всички свои нужди и молби пред Милосърдния, Койтовладее съкровищниците на всеобхватното милосърдие, като се опре на абсолютната Му сила и се преизпълни тогава с радост и ликуване.

Четвърто слово:

 لَهُ الْمُلْكُ  (ляху л-мулк) “...Негова е властта”

Тоест цялата власт без изключение принадлежи на Него и като Негов раб ти също си му подвластен. Ти се трудиш в Неговото царство. Това слово излъчва надежда и от него извира целебно благовестие, което казва:

“Човече, не мисли, че владееш сам себе си! Не, ти не си способен да управляваш делата си. Това е огромна тежест и непосилно бреме. Не ти е възможно сам да се опазиш от бедите и нещастията и да набавиш средствата си за съществуване. Не се мъчи напразно, та безполезно да се хвърлиш в обятията на тревога и объркване. Властта не принадлежи на теб, а на друг. Този Владетел е и всемогъщ, и милосърден. Опри се на Неговата мощ и не се съмнявай в Неговото милосърдие! Остави мътното, вземи чистото! Отхвърли трудностите и изнемогите, дълбоко си поемай дъх и изпитвай щастие и наслада!”

Словото казва също, че този живот, който ти страстно обичаш, свързан си с него, боли те заради злощастието и тревожността му, и чувстваш, че си безсилен да го поправиш, целият този живот принадлежи на всемогъщ, милосърден. Предостави властта на нейния Господар и се откажи от нея - Той е поелуправлението, а ти бъди щастлив с радостите и насладите на живота, без да те разстройват неговите мъки и страдания! Господарят е мъдър и милосърден, и постъпва в Своето владение, както желае съобразно мъдростта и милосърдието Си. И когато те обхване страх и изумление, гледай през прозорците, но вътре не влизай, и кажи, както е казал поетът Ибрахим Хакки:

“Да видим Господаря какво върши!

Свършеното от Него е най-хубавото.”

Пето слово:

 لَهُ الْحَمْدُ  (уа ляху л-хамд) “...за Него е възхвалата”

Тоест прославата, благодарността, възпяването и признателността са отредени единствено за Него и подобават единствено на Него, защото всички дарове и блага са единственоот Него и преливат от всеобхватните Му съкровищници, които са трайни и несе изчерпват. И така, това слово предоставя прекрасно благовестие и казва:

“Човече, не страдай от болка, че благодатта изчезва, защото съкровищниците на милосърдието не се изчерпват, и не се съкрушавай, че сладостта се стопява, защото тази благодат е само плод на всеобхватно и безгранично милосърдие. Едни плодове сменяват други, докато дървото е вечно.

И знай, човече, ти можеш да направиш сладостта на благодатта сто пъти по-приятна и по-велика, като забележиш, че милосърдието е обърнато към теб и е проявена щедрост, и отправяш благодарност и прослава. Ако велик цар и могъщ владетел ти изпрати дар, например ябълка, този жест ще ти даде наслада, която превъзхожда многократно сладостта от материалните ябълки - насладата от царското внимание, от обръщането специално към теб и от добротоотношение. Така и изразът “...за Него е възхвалата” разтваря пред теб широка врата, от която се разлива чиста духовна наслада, хиляда пъти по-сладка от самите благодеяния. Това става чрез прослава и признателност, тоест като се чувства оказаната посредством даровете милост, тоест се познава Благодетелят посредством размисъла за самото благодеяние, тоест размисъла и вникването в това, че Преславният е насочил Своето милосърдие към теб, и е проявил състрадание, и благодетелността му не се прекратява.

Шесто слово:

 يُحْيِى  (юхйи) “Той съживява...”

Тоест Той дарява живота, Той го продължава, катопредоставя препитание, Той се наема с всичко необходимо за него и с всички потребности, Той приготвя средствата за съществуване. Високите цели на живота водят към Него, и резултатите са насочени към Него, и деветдесет идевет процента от плодовете и резултатите също Му принадлежат.

Така това слово призовава тленния и безсилен човек, и отправя към него благовестие, като му вдъхва дух на надежда и казва:

“Човече, не се обременявай да носиш на слабото си рамо тежкия товар на живота и не се погубвай от скърби по мимолетността и изтичането на живота! Несъжалявай и не роптай, че си дошъл на белия свят всякога, щом видиш как блаженството му изчезва и колко са нищожни плодовете му! И знай, че животът ти, който изпълва твоето съществуване, принадлежи единствено на Вечноживия, Вездесъщия! Той е поел върху Себе Си отговорността за всички негови потребности и насъщни нужди, и този живот с многото му цели и резултати се завръща единствено при Него. Ти си само обикновен работник на кораба на живота. Изпълнявай дълга си по най-добрия начин, после вземи възнаграждението си и помни винаги колко велик е този живот, който се носи по вълните на битието, и колко велики са ползите от него и плодовете му, и колко щедър е нейният Владетел, и колко всеобхватно е милосърдието на този негов Господар! Размишлявай над това и плувай в пространството на радостта, и нека те радва благото, и отдавай признателност на своя Господар! И знай, че когато честно вършиш работата си, в твоята книга на деянията ще бъдат записани резултатите от пътуването ти на този кораб на живота! Те ще ти дарят траен живот и ще станеш безсмъртен.” 

Седмо слово:

 وَ يُمِيتُ  (уа юмиту) “и Той умъртвява”

Тоест само Той дарява смъртта, тоест Той те освобождава от функцията ти вживота, от този тленен свят те праща на друго местопребиваване, избавя теот бремето на служенето и снема от теб отговорността на мисията ти, или -от тленния свят те пренася във вечния.

Така това слово отправя зов към тленните хора и джинове, като казва: “За вас има радостна вест: смъртта не е унищожение и нито е напразна, нито е край,нито е угасване, нито е вечна раздяла. Не, смъртта не е небитие, нито е случайност, нито е просто изпълнение на присъда без извършител, а тя е освобождаване от страна на един Действен, Премъдър, Милосърден Бог, и е смяна на местопребиваването, и повеждане към вечното щастие, където е първородината. Или това е свързваща врата на Междинния свят (барзах) - свят, който събира деветдесет и девет процента от любимите хора.

Осмо слово:

وَ هُوَ حَىٌّ لاَ يَمُوتُ  (уа хуа хаййун ля ямут) “Той е жив, не умира”

 Тоест съвършенството, хубостта и благодеянието, видими сред създаниятаи пораждащи обич, се изявяват у Владетеля на красотата, съвършенството иблагодеянието по неописуем и необятен начин, и превъзхождат най-високите степени. Един проблясък от изявите на красотата на Преславния е равностоен на всички обичани създания на земята. Този любим Бог, Комуто се кланят, има вечен и безсмъртен живот, пречистен от всички пороци на изчезването и сенки на тленността, лишен от всякакви недостатъци и дефекти.

Това слово обявява пред цялата общност от джинове и хора, пред онези, които са господари на чувствата и природата си, и които обичат, и са влюбени: “Дошло е благовестие за вас и повей от надежда и благо: вие имате един вечени безсмъртен Любим, Който лекува раните от болката на вечната раздяла със земните ви любими и ги намазва с целебния балсам на Своето милосърдие. Докато Той съществува и докато Той е вечен, всичко ще бъде лесно, затова несе тревожете и не скърбете. Хубостта, добротворството и съвършенството,които ви накараха да обичате своите любими хора, са само проблясък от слаба сянка, откъснала се от сенките на твърде многото завеси и покрови на единствено проявление от прояленията на красотата на този вечен Любим. Нека не ви измъчва изчезванетона тези хора и раздялата с тях, защото те са само един вид отразяващи огледала, а смяната на огледалата обновява и разкрасява бляскавите отраженияна Неговата красота. Докато Той съществува, всяко нещо продължава да съществува.”

Девето слово:

 بِيَدِهِ الْخَيْرُ  (би ядихи л-хайр) “в РъкатаМу е благото”

Тоест цялото благо се намира в Неговата Ръка, както и всички ваши добри дела се записват в Неговия регистър, и всички благодеяния отиват при Него.

Това слово отправя зов към джиновете и хората, и им съобщава благовестие,и им дарява надежда и копнеж, като казва:

“Клетници, когато се пренасяте от земния живот в гроба, не изричайте: “Ах,горко ми, ах, печал! Имотите ни пропаднаха на вятъра, трудът ни се изгуби напразно. След просторната земя влязохме в тесния гроб!” Не, не крещете скръбни, защото всичко, което притежавате, се пази при Него, Преславния, и всяко дело и усилие се регистрира и записва, и нищо не се губи, и никое усилие несе забравя, защото Владетелят на величието, в Чиято Ръка се намира цялотоблаго, ще ви въздаде за делата ви и ще ви призове да застанете пред Него, след като ви е положил в пръстта, временното ви жилище.

Колко щастливи ще сте тогава, че сте завършили своята служба и сте приключили своята мисия, и сте се избавили. Дошъл е краят на дните на страданието и на тежкото бреме, и ето сега се отправяте, за да вземете своите въздаяния и да получите печалбите си.

Да, Всемогъщият и Великият, Който пази семената и зърната - свитъци за делата на отминалата пролет, тетрадки за нейното служене и стаи за мисията й, - и ги разпространява в тази цъфтяща пролет в най-прекрасна одежда, в пълен блясък, с най-голяма благодат и обилие, с най-чудесен образ, този Всемогъщ и Велик несъмнено ще запази и резултатите от вашия живот, и плодовете на делата ви, и ще ви въздаде за тях с най-хубавата наградаи с най-голямата отплата.

Десето слово:

 وَ هُوَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ (уа хуа аля кулли шайин кадир) “...на всяко нещо е способен”

Тоест Той е единствен, единосъщ, и е по силите Му всяко нещо, без да се затруднява и без да му коства каквото и да било. Да се сътвори цяла пролет, например, за Него е толкова лесно, колкото и да се сътвори едно цветче, и да се сътвори Раят за Него е толкова просто, колкото да се сътвори пролетта. Безбройните творения, които Той създава и обновява всеки ден, всяка година, всяка епоха, свидетелстват всички на безбройните си езици за Неговото необятно могъщество. Това слово също дарява надежда и благовестие, като казва:

“Човече, делата, които извършваш, и богослуженето, на което се отдаваш, неотиват напразно и не пропадат, а има вечен Дом на възмездие и място за блажено щастие, приготвено за теб. Пред себе си имаш вечен Рай, който жадува дадойдеш и копнее за теб. Довери се на обещанието на своя Творец - Владетеляна величието, пред Когото падаш ничком в суджуд и Му се кланяш, и вярвай в Него, и бъди спокоен! Абсолютно е невъзможно Той да наруши обещанието Си, защото никакъв недостатък или порок не накърняват Неговото могъщество и в делата Му не се прокрадва безсилие или слабост. Както е сътворил за Теб малката ти градина и ясъживява, така е способен да сътвори и просторната Градина, и дори наистина вече я е сътворил, и ти я е обещал. И понеже е обещал, непременно ще изпълни обещанието Си и ще те вземе в тази Градина.

И докато продължаваме да виждаме как Той в пълен порядък, с точна мярка, спределна бързина и лекота събира и разпространява всяка година по повърхността на земята повече от триста хиляди видове растения и животни, би трябвало този Всемогъщ и Велик да е способен също така да реализира обещанието Си.

Докато Абсолютният всемогъщ продължава да създава всяка година в различни видове и форми хиляди образци на Събирането в Съдния ден и на Рая, и докато продължава да благовества за обещаната Градина и във всичките Си небесни повели да буди надежди за вечното щастие, и докато всички Негови стъпки и действия продължават да бъдат истинни и достоверни, и са правдивии уместни, и докато всички Негови произведения свидетелстват, че съвършенствата са категоричен знак за пречистотата Му откъм порок и недостатък, и докато нарушаването на обещанието, неизпълнението на дадената дума, лъжата и отлагането са едни от най-противните качества сред пороците и недостатъците, би трябвало Всемогъщият, Владетелят на величието, Премъдрият, Владетелят на съвършенството, Милосърдният, Владетелят на красотата, неминуемо да изпълни Своето обещание, да разтвори дверите на вечното щастие и да ви въведе, вярващи, в Рая - родината на праотеца ви Адам, мир нему.

Единайсто слово:

 وَ اِلَيْهِ الْمَصِيرُ  (уа илейхи л-масир) “...към Него е завръщането”

Тоест изпратените на долния свят - дом за изпитание и проверка на търговията, и изпълнение на задълженията, ще се върнат отново при Онзи, Който ги е изпратил - Твореца, Владетеля на величието, след като изпълнят мисията си, завършат търговията си и приключат със служенето си. Те ще срещнат прещедрия си Стопанин, Който ги е изпратил, тоест ще бъдат удостоени счестта да се явят пред всемилостивия си Господ в Ложето на правдивосттапри техния всемогъщ Владетел, като между Него и тях не ще има завеса. И ще се освободят от впускането в причините, от тъмните завеси и посредниците,и всеки един ще открие своя Творец, Бог, Господ и Владетел, и ще получи напълно истинско знание за Него.

Това слово излъчва надежда и носи бляскаво благовестие, което превъзхожда всички благовестия, като казва: “Човече, знаеш ли накъде отиваш и накъде те водят?” В края на Трийсет и второ слово бе споменато, че дори хиляда години в блаженство да се изживеят на земята, това не е равностойно и на един час живот в Рая, и че дори хиляда години в пълна радост да се изживеят в Райското блаженство, това не е равностойно и на час ликуване от съзерцанието на красотата на Прекрасния, преславен е Той. Следователно, човече, ти сезавръщаш в полето на Неговото милосърдие и отиваш към прага на Неговотовладение. Каква хубост и красота виждаш у своите призрачни любими, та тъгуваш за тях и си очарован? Хубостта и красотата дори у всички земни същества са само сянка от проявлението на красотата на Преславния и от хубостта на Неговите имена, превелик е Той и всевишен. И дори Раят с прелестите, насладите, девите и дворците си е само едно от проявленията на Неговото милосърдие, преславен е Той. И различните степени на копнеж, обич, симпатия ипривличане са само проблясък от любовта към този безсмъртен обожаван и този обичан вездесъщ Господ. Следователно вие се отправяте към кръга на Неговата благосклонност и към превъзходното Му място, и сте поканени в дома на вечното Му гостоприемство и в пребъдващия Рай. Затова не скърбете ине плачете, когато влизате в гроба, а се възрадвайте на добрата вест и приемете това с усмивка и ликуване!

Това слово продължава да изпълнява своите функции, като излъчва светлината на надеждата и благовестието, и казва:

“Човече, не си въобразявай, че отпътуваш към изчезването, небитието, празнотата, мрачините, забравата, разлагането, раздробяването и потъването в множеството и отсъствието! Напротив, ти отиваш във вечността, а не изчезваш, и те водят към вечното битие, а не към нищото, и се отправяш към света насветлината, а не към мрачините, и вървиш към истинския си Стопанин и Владетел, и се завръщаш в столицата на Господаря на вселената, Господаря на битието. Ще отдъхнеш и ще се радваш в полето на единобожието, без никога да затъваш в множеството. Ти се насочваш към срещата и свързването без отдалечаване и раздяла.