Двайсет И Трето Слово

Бадиуззаман Саид Нурси

От събраните му съчинения “Послания от светлина“ (Рисале-и Нур) ВЯРАТА И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО НА ЧОВЕКА

ДВАЙСЕТ И ТРЕТО СЛОВО

То се състои от две теми

بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ

لَقَدْ خَلَقْنَا اْلاِنْسَانَ فِى اَحْسَنِ تَقْوِيمٍ ثُمَّ رَدَدْنَاهُ اَسْفَلَ سَافِلِينَ اِلاَّ الَّذِينَ اَمَنُوا وَ عَمِلُوا الصَّالِحَاتِ

“Ние сътворихме човека с превъзходен облик. После го отхвърляме най-унизен от унизените, освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награда.” (Коран, Сура Смоковницата: 4-6)

ПЪРВА ТЕМА

В пет пункта ще изясним пет измежду хилядите прелести на вярата.

ВТОРА ТЕМА

Тя се състои от пет пункта, които засягат щастието и злощастието на човека

С оглед на факта, че човек е сътворен в най-прекрасната форма и е надарен снай-пълноценните способности, той може да излезе на арената на изпитанието, където да бъде подложен на проверка в рамките на различни ситуации, степени и равнища в такъв порядък, че да се започне от Затвора (сиджжин) на най-презрените сред презрените в Ада и се стигне до Градините на най-върховните сред върховните, и да се извисява или да се спуска, и да се издига или да пада по степени от влажната земя до Най-върховния Престол, от атома до Млечния път. Пред него се разкриват два безкрайни пътя за действие: или възход, или падение. Така този човек е изпратен на земята като чудо на Могъществото, плод на Сътворението и удивителна рожба на Майсторството.

Сега в пет положения ще ти разясним тайните на това забележително издигане и възнасяне или ужасяващо принизяване и падение.

ДВЕ КАРТИНИ

Преди петнайсет години (през 1922 г.) стоях на хълм, който гледа към Босфора в Истанбул, когато реших да изоставя земния живот. Идваха при мен скъпи приятели, за да ме откажат от намерението ми и да ме върнат към предишното ми състояние. Казах им: “Оставете ме, обърнат съм към утрешния ден, за да моля подкрепа от своя Господ!” В ранното утро в сърцето ми се родиха тези две картини. Те приличат на стихове, но не са стихове. Запазих цялата им спонтанност и ги съхраних, както са се родили заради благословената идея. За тях стана дума в края на Двайсет и трето слово.

Първо Положение

Чрез светлината на вярата човек се издига до най-извисените и придобива стойност, която го прави достоен за Рая, а чрез мрака на неверието се низвергва до най-унизените и изпада в положение, което го подготвя за Адовия огън. Причината за това е, че вярата свързва човека с великия му Създател, като установява здрава връзка и взаимоотношениес Него. Вярата е принадлежност, затова чрез нея човекът придобива високастойност, доколкото в него намира израз Божието майсторство и се проявяват знаменията на Господните имена, гравирани по повърхността на неговото битие. А неверието прекъсва това взаимоотношение и тази принадлежност. Мракът му покрива Господното творчество и изличава неговите знаци, поради което стойността на човека се принизява, доколкото е ограничена единствено в материалната му страна. А стойността на материята е незначителна и нищожна, защото е тленна и изчезва, и води временно животинско съществуване.

Ето сега ще разясним тази тайна с пример. В човешките дела стойността на материала се различава от стойността на изработката и степента на майсторството. Понякога виждаме, че тези две стойности са еднакви, но може материалът да е с по-висока стойност в сравнение със самото изделие, а може да се случи и така, че материал от желязо да притежава много висока художествена и естетическа стойност и изключително рядко скъпо изделие да получицена за милиони, макар и да е направено от твърде обикновен материал. Ако подобен ценен уникат бъде изложен на пазара на професионалните майстории се узнае, че е от прочут и изкусен творец, за него ще дадат милион. Ако същият експонат бъде занесен на железарския пазар, например, може никой да него погледне и да не похарчат и грош за него.

И човекът е такова изключително изделие на преславния Творец и Създател. Той е най-издигнатото и най-изящното чудо от чудесата на Неговата мощ. Творецът го е създал като проявление на всички Свои най-прекрасни Имена, сторил го е да бъде орбита на всички Негови оригинални гравюри, които разкриват величието Му, и го е превърнал в умален пример и образец за цялата вселена.

Когато светлината на вярата се стабилизира у човека, тя разкрива всичкипремъдри гравюри у него, дори подбужда и другите да ги прочетат. Вярващият ги чете с размисъл и ги чувства с цялата си душа. Той кара и другите да се запознаят с тях и да размислят, и сякаш казва: “Аз съм създание и творение на Превеликия Творец. Вижте как у мен се проявява Неговото милосърдие и щедрост!” В подобни широки смисли намира израз Господното творчество в човека.

Следователно вярата, тоест принадлежността към Преславния Създател, прави видими всички скрити в човека Негови произведения. Така стойността на хората се определя според проявлението на Господното творчество и блясъка на Божието огледало. Този незначителен човек се издига до най-високата степен сред всички създания, защото става достоен за Господното слово и получава чест, която го подготвя за Господното гостоприемство в Рая.

Ако неверието, тоест прекъсването на принадлежността към Аллах, се прокрадне у човека, тогава всички смисли на гравираните най-прекрасни и премъдри Божи имена пропадат в мрака, окончателно се изтриват и е невъзможно да бъдат прочетени. Така е, защото не може да бъдат разбрани духовните аспекти, насочени към Всемогъщия Творец, след като Той, Преславният, е забравен. Повечето знамения на премъдрото и драгоценно Божие творчество и по-голямата част от висшите духовни гравюри дори се преобръщат и изличават. Онова от тях, което остава и е видимо за очите, се приписва на незначителнипричини, на природата и случайността, и окончателно пропада и изчезва. Всеки от тези бляскави скъпоценни камъни се превръща в мрачно черно стъкълце и тогава значението му се ограничава единствено в животинската материя. Както казахме, целта на материята и нейният плод е човек да просъществува през кратък и частичен живот като най-слабия, най-нуждаещия се и най-злощастния измeжду творенията, апосле да се разложи накрая и да изчезне. Така неверието разрушава човешката същност и от скъпоценен камък я превръща в долнопробен въглен.

Второ Положение

Както вярата е светлина, която озарява човека, придава му сияние, разкрива всички Божии писания в него и го кара да ги прочете, така тя озарява същои вселената и спасява миналите и идните векове от непрогледните мрачини.

Ще разясним тази тайна с пример, като се опрем на една от тайните на следното коранично знамение:

اَللَّهُ وَلِىُّ الَّذِينَ اَمَنُوا يُخْرِجُهُمْ مِنَ الظُّلُمَاتِ اِلَى النُّورِ

“Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светлината.” (Сура Кравата: 257)

Видях въображаем епизод. Една срещу друга се издигаха две високи планини, а между върховете им бе изпънат поразителен огромен мост, под който лежеше дълбока и бездънна долина. Аз стоях на моста, а над земята бе надвисналгъст мрак отвсякъде и не се виждаше почти нищо. Погледнах надясно и забелязах внушително гробище под покрова на безкрайни тъмнини, поне така си го представих. После погледнах от лявата си страна и сякаш забелязах надигащи се вълни от мрак, с които се бяха устремили поразяващи беди и огромнизлощастия, и сякаш се готвеха да се стоварят. Хвърлих поглед надолу под моста и пред очите ми се показа дълбока бездънна пропаст. Не притежавах друго освен ръчно фенерче. Светлината се бе скрила пред този велик грохот отмрачини. Използвах фенерчето и пред мен изникна ужасна гледка: видях лъвове, хищници, зверове и призраци навсякъде, дори по краищата на моста. Възжелах да не бях притежавал фенерчето, което ми разкри всички тези ужасяващи твари, защото накъдето и да насочвах светлината му, съзирах поразителни опасности. Обзе ме скръб и заохках: “Това фенерче ми носи беда и нещастие.” Гневът ми избухна, хвърлих фенерчето на земята, то се счупи и сякаш така натиснах копчето на огромен електрически прожектор, и се осветиха всички създания, и тъмнините се разсеяха, и се стопиха, и изчезнаха напълно. Всяко място и всяка посока се изпълни с тази светлина. Истината за всяко нещо се изяви ясно и установих, че ужасният висящ мост е само улица в просторна равнина. Разбрах, че огромното гробище, което бях видял от дясната си страна, са само красиви зелени градини, които излъчват хубост и светлина, и пращат в сърцето щастие и радост, а сред тях са се събрали хора, които споменават Аллах и Го прославят, и това е място на прекрасен и благороден форум,на великолепна служба, на възвишено богослужене начело със сияйни мъже.Дълбоките долини, поразителните беди и неясните събития, които бях видял отляво, бяха само зелени залесени планини, които радваха погледа, а зад тях се намираха велик дворец за пиршества, чудни ливади, прекрасен парк. Да,така ги бях видял с въображението си. Страшните твари и хищните зверове, които бях зърнал, бяха само питомни домашни животни: камили, бикове, овце, кози. Тогава изрекох кораничното знамение: “Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светлината.” И започнах да повтарям: “Слава на Аллах за светлината на вярата!” После се събудих от това видение.

И така, двете планини са началото и краят на живота, тоест те са земният свят и светът на Междинното (барзах). Мостът е житейският път. Дясната страна е отминалотовреме, а лявата - бъдещето. Ръчното фенерче е човешкият егоизъм, койтосе опира на себе си, горд е с наличното у него знание и не се вслушва в небесното откровение. А демоните и свирепите зверове са чудните събития в света и неговите реалности.

Човек, който се опира на своя егоизъм и тщеславие, и попада в капана на мрака на нехайството, и е подлаган на изпитания с оковите на убийствената заблуда, е подобен на мен в първото ми състояние от въображаемия епизод. С оскъдната светлина на фенерчето, което дава изопачено и несъвършено знание той вижда отминалото време като огромно гробище в тъмнините на небитието. А бъдещето той си го представя обезлюдено, беди и нещастия там си играят и го превръщат в сляпа случайност. Представя си също така всички събития и реалности, всяко от които служи и е на подчинение на премъдър и милостив Господ, като свирепи зверове и погубващи удари. За такъв човек е валидноказаното в следното коранично знамение:

وَالَّذِينَ كَفَرُوآ اَوْلِيَآؤُهُمُ الطَّاغُوتُ يُخْرِجُونَهُمْ مِنَ النُّورِ اِلَى الظُّلُمَاتِ

“А сатаните са покровители на невярващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините.” (Сура Кравата: 257)

Ако Божието водителство подпомогне човека и вярата намери път към сърцето му, и фараонскатагордост на душата му се счупи и разломи, и чуе Книгата на Аллах, тогава тойще прилича на мен във второто ми състояние от въображаемия епизод, светът ще се озари от ден и ще се изпълни с Божията светлина. Целият свят ще произнася:

اَللَّهُ نُورُ السَّمَوَاتِ وَاْلاَرْضِ

“Аллах е Светлината на небесата и на земята.” (Коран, Сура Светлината: 35)

Тогава отминалото време не ще бъде огромно гробище, както го представя въображението, а всяка от неговите епохи, както я вижда проникновеният поглед на сърцето, ще изобилства от богопоклоннически функции под ръководството на изпратен пророк или група от святи праведници, които управляват тази висока мисия, разпространяват я и утвърждават устоите й сред паството по най-пълноценния начин и в най-съвършената форма. След като тези многочислени групи от хора с чисти души приключат изпълнението на житейските си мисии и вродените си задължения, те отлитат и се издигат на извисени места, като повтарят “Аллах е Най-великият!” (Аллаху акбар) и проникват през преградата на бъдещето. Когато човек обърне поглед наляво, ще види отдалече с бинокъла навярата, че зад превратностите на Междинното (барзах) и на Съдния ден, които са с големината на високи планини, се намират дворците на райското щастие и там се простиратбез начало и без край угощенията от Всемилостивия. И тогава ще се убеди, че всяко събитие във вселената, като например ураганите, земетресенията, епидемиите и други подобни на тях, са само покорни и подвластни служители.И ще види, че пролетните бури, дъждът и други подобни на тях явления, коитоизглеждат драматични и неприятни, в действителност и по същество са само орбити на прекрасни мъдрости. Този човек ще види дори смъртта като преддверие към вечен живот и ще види гроба като врата към нетленно щастие. По този образец можеш сам да съпоставиш всички аспекти, като установиш истината според примера.

Трето Положение

Както вярата е светлина, а също и сила, човекът, който придобие истинска вяра, може да противодейства на света и да се освободи от тежестта на събитията, като се опира на силата на своята вяра и ще плува, развличайки се на кораба на живота и в пълна безопасност и невредимост сред бездънните вълни на жестоки събития, и ще казва: “Уповавам се на Аллах!” И ще повери тежкотоси бреме на съхранение в могъщата ръка на Абсолютния Всемогъщ. Така ще прекоси пътя на земния живот в душевен мир, с лекота и в спокойствие, докатостигне до Междинното (барзах) и си даде отдих, а оттам може да се издигне, като полетикъм Рая, за да влезе във Вечното блаженство.

Ако човек престане да се уповава на Аллах, той не само не ще може да се извиси и да полети към Рая, но и бремето му ще го дърпа надолу, към най-презрените и долни създания. Следователно вярата изисква единобожие, водещо до всеотдайност, която налага упование, а то от своя страна облекчава пътя къмщастието в двата Дома.

Но съвсем не мисли, че упованието означава да се отхвърлят причините и дасе отклонят напълно! То само изразява знанието, че причините са завеси в Ръката на Божието могъщество, които трябва да се наблюдават и ухажват, но хващането и взимането им е един вид зов чрез дела. Тогава изискването на последствията и наблюдаването на резултатите е право единствено на Преславния и Всевишния. Признателността, прославата и възхвалата се дължат само на Него.

Онзи, който се уповава на Аллах и онзи, който не се уповава на Него приличат на двама мъже, които носят тежки товари на главата и раменете си. Те са купили билети и са се качили на огромен кораб. Единият се разтоварил веднага щом се качил на кораба и седнал върху багажа си да го наблюдава. Другиятот глупост и заслепение не постъпил така. Казали му: “Свали си тежкия товар, почини си от бремето!” А той отвърнал: “Не, не ще го сторя, страх ме е да не се изгуби. Аз съм силен, не ми тежи, ще го пазя, както съм си натоварен.” Пак муказали: “Но, братко, този надежден господарски кораб, който ни е приютил ини вози, има по-силна и здрава снага в сравнение с всички нас. Той е способен да пази и нас, и багажите ни повече, отколкото ние самите. Възможно е да припаднеш и заедно с багажа си да се озовеш в морето, защото лека-полека силата ти ще се стопи, немощното ти рамо и тази твоя глупава глава не ще са способни да носят бремето, което все повече ще ги гнети. А и капитанът на кораба, ако те види в такова състояние, ще помисли, че си поразен от лудост или сиизгубил разума си, и ще те изпъди или изхвърли навън, или ще заповяда да тезадържат и да те напъхат в затвора. Ще каже: “Този вероломник хвърля подозрение върху кораба ни и ни се подиграва.” И ще станеш за посмешище на хората, защото като показваш надменност, която крие слабост, - но това се забелязва от проницателните хора, - и със своето тщеславие, което носи безсилие, и със своето притворство, което съдържа в себе си лицемерие и унижение, ти се превърна в прицел на насмешки и подигравки. Нима не виждаш, чивсички започнаха да ти се присмиват и да те пренебрегват?”

След като изслушал всички тези думи, клетникът си възвърнал здравомислието, стоварил бремето си на палубата, седнал върху него и рекъл: “Слава наАллах! Нека Той напълно е доволен от теб, че ме избави от умората, унижението, затвора и подигравките!”

О, човече, който си далече от уповаването на Аллах, върни се към своето здравомислие и благоразумие като този мъж! Уповавай се на Аллах, за да се спасиш от нуждата, да не просиш от творенията, да се избавиш от треперенето и страха пред събитията, и да се отървеш от лицемерието и присмеха, от вечното злощастие и от оковите на земните угнетения!

Четвърто Положение

Вярата превръща човека в истински човек и дори го превръща във властелин. Основната му функция е вярата във Всевишния Аллах и зовът към Него. А неверието превръща човека в свиреп звяр, който е напълно безсилен. Измежду хилядите доказателства по този въпрос ще ти дадем само един ясен аргумент и категоричен довод: разликата в появата на белия свят на човека и на животното.

Да, разликата в тяхната поява сочи, че съвършенството на човешката природа и нейното издигане до истинската хуманност се постига единствено чрез вярата. Когато на земята се появи животно, то сякаш идва от друг свят, където развитието му е напълно приключило и е изпратено тук със завършени качества според способността си за своите функции. След два часа, дена илимесеца то усвоява всички условия на своя живот, връзките си с другите твари, законите на съществуването си, и придобива навици. Врабчето или пчелата, например, се научават на жизнеспособност и на практическо поведениепосредством внушение от Господа и напътствие от Него, Преславния. За двайсет дена те научават толкова, колкото човек не научава за двайсет години. Следователно основната функция на животното не е усъвършенстването чрез образоване, нито пък извисяването чрез науката и знанието, нито търсенето на подкрепа от Аллах и отправянето на зов към Него чрез показване на безсилие, а функцията му е дейност според неговата способност, тоест практическо богослужене.

Човекът е пълна противоположност на това. Когато дойде на този свят, той се нуждае от изучаване и разбиране на всяко нещо, напълно е невеж за всичкизакони на живота, дори на двайсет години не е обхванал житейските изисквания и потребността да се учи и осъзнава се запазва за цял живот. Освен това той се ражда изключително слаб и безпомощен, може да се изправя едва след втората си година, започва да различава полезното и вредното едва следпетнайстата си година и не е способен да придобива ползи и изгоди, и да сепредпазва от щети иначе освен чрез сътрудничество с други и с участие в социалния живот.

От това става ясно, че природната функция на човека е усъвършенстванеточрез образоване, тоест издигането чрез усвояване на науката и знанието,и богослуженето чрез призоваване. Тоест той трябва да осъзнае в себе си ида си зададе въпроса: “Според чия жал и снизхождение съм така мъдро управляван? Според чия щедрост и великодушие получавам това развитие, изпълнено с милосърдие и състрадание? Според чии дарове и благоволение получавам прехрана по този питателен и изтънчен начин?” И вижда, че наистина функцията му е призоваване, умоляване, доближаване и просителство с езика на бедността и слабостта към Удовлетворяващия потребностите, за да удовлетвори Той молбите и нуждите му, от които неговата ръка не достига дори еднаот хиляда. Това означава, че основната му функция е с крилата на безсилието и бедността да полети и да се издигне до високата позиция на богослуженето.

Следователно човекът е изпратен на този свят, за да се усъвършенства чрез познанието и призива, понеже всяко нещо у него е насочено към науката и е свързано със знанието съгласно човешката природа и способност. Основата на всички истински науки, тяхната същност, светлина и дух, е познанието за Всевишния Аллах, а ядрото на тази основа е вярата в Аллах, Превеликия и Върховния.

Човек е изложен на безчет изпитания, беди и атаки на врагове поради абсолютната си слабост. Той има много желания и неизброими потребности заедно с неговата безкрайна унизителна бедност. Затова главната му природна функция след вярата е молитвата към Аллах, която е основата и същността на богослуженето. Както безпомощното дете прибягва до плач или молби, за да осъществи желанията си или да изпълни искането си за нещо, до което ръкатаму не достига, тоест моли с езика на своята безпомощност или с думи, или с дело, и успява да реализира целта си, така и човекът, който е най-прекрасното живо същество, и най-слабото, и най-бедното, и е на равнището на безпомощно мило дете, трябва да прибягва до защитата на Всемилостивия, Милосърдния, да пада в поклон пред Него или плачейки в израз на своята слабост и безпомощност, или молейки в своята бедност и нужда, докато Той удовлетвори потребностите му и изпълни желанията му, и тогава човекът отдава своята признателност за оказаната му помощ. Като глупаво дете той би могъл и да си каже в заслепение: “Аз съм способен сам да подчиня всички тези неща и да гизавоювам чрез своите идеи и управление.” А те превъзхождат хиляди пъти собствената му сила и мощ. Тогава това би било неблагодарност за дароветена Всевишния Аллах, голям грях, който противоречи на човешката природа, несъвместим е с нея и е причина този човек да заслужи болезнено мъчение.

Пето Положение

Както вярата изисква да се отправя зов и го превръща в решаващо средствои посредник за връзка между вярващия и неговия Господ, и както човешкатаприрода силно жадува и копнее за Него, така и Аллах, Преславният и Всевишният, призовава към същото нещо:

قُلْ مَا يَعْبَؤُا بِكُمْ رَبِّى لَوْلاَ دُعَآؤُكُمْ

“Кажи: “Не би ви обърнал внимание моят Ггоспод, освен ако сте го призовавали.” (Коран, Сура Разграничаването: 77) И е казал Всевишният:

اُدْعُونِى اَسْتَجِبْ لَكُمْ

“Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!” (Коран, Сура Опрощаващия: 60)

Навярно си казваш: “Ние често призоваваме Аллах, но Той не ни откликва, макар и кораничното знамение най-общо да декларира, че на всеки зов се отговаря.”

Отговор: “Да се откликне на зова е едно нещо, а да се приеме той, е съвсем друго. На всеки зов се откликва, но неговото приемане и самото изпълнение на молбата зависи от мъдростта на Преславния Аллах. Например, болно дете се обръща за помощ към лекаря: “Моля те, докторе, прегледай ме!” А той му отговаря: “Какво ти има, момче?” Детето казва: “Дай ми еди-кое си лекарство!” Тогава лекарят или ще му даде същото лекарство, или някое друго, по-полезно и по-добро, или въобще ще му забрани да се лекува. Всичко това зависи от мъдростта и ползата.

Така и Всеправдивият Аллах, Преблагословеният и Всевишният, - а Той еИдеалът, - понеже е абсолютно мъдър и наблюдава по всяко време, Той, Преславният, откликва на зова на раба и така премахва неговата безпросветна и ужасяваща самота, като я заменя с надежда, общение и спокойствие.Той, Преславният, или ще приеме молбата на раба и ще му откликне веднага при самия зов, или ще му дари нещо по-добро, или ще я отхвърли. Това е в зависимост от изискванията на Господната мъдрост, а не от страстите на раба, които се разпореждат с него, и от покварените му мечти.

И така, зовът е вид поклонничество, а плодовете на богослуженето и ползите от тях се дават в отвъдния живот. Земните стремежи са времето за извършване на този вид зов и богослужене, но не и техни цели. Например, молитвата за низпославане на дъжд е вид богослужене, а спирането на дъжда е времето за нея. Това богослужене и този зов не са за низпославане на дъжд и ако бъдат отслужени единствено с такова намерение, те не са достойни да бъдат приети, понеже не са изключително заради Всевишния Аллах.

Също и времето, когато слънцето залязва, известява, че е настъпил часът замолитвата след залез. А времето на слънчевите и лунните затъмнения е часът за отслужване на съответните молитви (кусуф и хусуф). Тоест Всевишният Аллах призовава Своите раби към вид богослужене по повод на това, че се смрачават знаменията на деня и на нощта, които сочат и известяват за величието на Преславния. Това богослужене не цели слънцето и луната отново да засияят - на астрономите е известнокога ще настъпи краят на явлението. По същия начин времето на сушата е време на молитвата за низпославане на дъжд, както и струпването на беди, и връхлитането на злини и вредни неща е час за някои специфични призиви, когато човек чувства своето безсилие и оскъдица, и отправя зов и смирена молбакъм Вратата на Абсолютния всемогъщ. Ако Преславният Аллах не оттласне тези изпитания, беди и злини при настоятелния зов, нека не се изрича: “На зова не се откликна!” А нека се казва: “Времето за зова още не е изтекло.” Когато със Своето благоволение и щедрост Преславният Аллах отстрани тези беди и разсее облаците, времето за зова приключва и настъпва неговият край. Затова зовът е една от тайните на богослуженето.

То трябва да се извършва единствено заради Аллах, като човек отправи зовкъм своя Господ и покаже безсилието си, и в същото време не се намесва в Господните действия и не протестира срещу тях, а поверява само на Него цялата повеля и управление, като се опира на Неговата мъдрост, не се съмнява вмилосърдието Му и не губи надежда.

Да, в ясните знамения се утвърждава, че всички творения във вселената са всъстояние на прослава пред Всевишния Аллах и всяко от тях Го слави по специфичен начин, със специфично богослужене и специфично покланяне доземи в суджуд. От тези неизброими форми на богослужене се пораждат средствата за зов, водещи къмзакрилата на великия Господ. Това става или с езика на склонността и способността, като например зова на всички растения и животни, всяко от коитожелае да получи от Абсолютно обилния определен образ с вложени в него смисли на Най-прекрасните имена; или с езика на природната потребност, катонапример зовът на всички живи създания да бъдат удовлетворени насъщните им нужди, които са извън възможностите им, тъй че с езика на естествената си потребност всяко живо създание моли от Абсолютно щедрия да получи средствата за продължаване на своето съществуване, които са от рода на препитание за тях; или с езика на принудата, като например зовът на човека в нужда, който отправя молбата си с пълно смирение пред неведомия си Властелин, и нещо повече - не се насочва към друг освен към милостивия си Господ,Който удовлетворява неговите потребности и приема молбата му за убежище. Тези три вида зов се приемат, ако не настъпи нещо, което да ги направи невалидни.

Четвъртият вид е нашият известен зов, който също бива два вида: единият е практически и текущ, а другият - със сърцето и със слово.

Например, обръщането към причините е практически зов, като се знае, че съчетаването им не цели да се даде някакъв резултат, а само да се встъпи в благоприятно и удовлетворително за Всевишния Аллах положение, за да се потърси от Него резултат с езика на актуалното състояние. Дори разораванетона земята е като почукване по вратата на съкровищницата на Божието милосъърдие. С оглед на факта, че този вид практически зов се отправя към иметона Абсолютния прещедър и се адресира до Него, той се приема и в повечето случаи не се отхвърля.

Вторият вид е зов с езика и сърцето, тоест молба да се изпълнят желания, които човек не може сам да осъществи и да се удовлетворят потребности, които са недостъпни за него. Най-важният аспект на този зов, най-прекрасната му цел и най-сладкият му плод е, че призоваващият разбира: има кой да чуе трепетите на сърцето му и Той е способен на всичко, има Всемогъщ, на Когото е посилите да осъществи всяко желание и надежда, и Който ще се смили над неговата слабост, и ще му помогне в неговата мизерия.

Слаби и бедни човече, внимавай да не захвърлиш ключа за съкровищницата на всеобхватното Му милосърдие и да не се откажеш от първоизвора на несекваща сила. Именно това е зовът. Здраво се хвани за него, за да се издигнеш донай-висшата степен на човечността! И превърни зова на създанията в част от своя зов, а себе си - в съвършен раб и във всеобщ представител с думите:

اِيَّاكَ نَسْتَعِينُ

“И Теб за подкрепа зовем!” И бъди най-прекрасното създание във вселената!

Първо Положение

Човекът се нуждае от повечето видове творения и с тях го свързват близкиотношения. Потребностите му се разпространяват по всички кътчета на света, желанията и мечтите му се простират до вечността. Както иска маргаритка, така също иска просторна цъфтяща пролет; както иска прелестна ливада,така иска и вековечна градина; както жадува да зърне обичан човек, тако копнее и да види в Рая Красивия, Владетеля на могъществото; както се налага да отвори вратата на стаята, за да види близък свой приятел, който се намира там, така чувства потребност и да посети Междинния свят (барзах), където се намират деветдесет и девет процента от любимите му хора и другарите му; така му е нужно и да потърси убежище при Дверите на Абсолютния Всемогъщ, Който ще затвори вратата на широката вселена и ще разтвори вратата на пълноводния отвъден свят, преизпълнен с чудеса, и Който ще унищожи долния свят, за да го замени с отвъдния за избавление на окаяните хора от болката на вечната раздяла.

При такова положение човекът може да обожава само Онзи, в Чиято Ръка се намират ключовете за всички неща и на Когото принадлежат съкровищниците на всяко нещо, и Който наблюдава всичко, и присъства навсякъде, но не е обвързан с никое място, и е лишен от слабост, и е пречист откъм недостатъци, и е превисоко над всеки порок. Той е Всемогъщият, Владетелят на величието, Тойе Милосърдният, Владетелят на красотата, Той е Премъдрият, Владетелят насъвършенството. Така е, защото никой не може да удовлетвори потребностите на човек с безгранични надежди и стремления освен Онзи, Който притежава безкрайна мощ и всеобхватно безпределно знание. Само Той заслужава богослужене.

Човече, ако си повярвал единствено в Аллах и си станал раб единствено на Него, ти си спечелил завидно положение над всички творения. Ако си загърбил богослуженето и си го игнорирал, тогава ще станеш унизен раб на безпомощните творения. Ако си се възгордял от собствените си способности и своето аз, отказал си се от зова и упованието, големееш се, отклонил си се от пътя на истината и правилността, тогава по добротворство и съзидание ще бъдеш по-слаб от мравкаи пчела, и дори по-слаб от муха и паяк. И ще бъдеш по-тежък от планина, и по-вреден от чума по злосторство и разрушения.

Да, човече, у теб има две насоки:

Едната е насоката на съзиданието, присъствието, добротворството, позитивността и делото.

Другата е насоката на разрушението, отсъствието, негативността и възбудата.

От гледна точка на първата насока, насоката на съзиданието, ти си по-незначителен и от пчелата, и от врабчето, по-слаб и от мухата, и от паяка. От гледна точка на втората насока, насоката на разрушението, би могъл да превъзхождаш земята, планините и небесата. Ти си способен да носиш на рамото си нещо, от което те биха се побояли, и да придобиеш още по-голямо и значително положение, защото когато добротворстваш и съзидаваш, ти работиш според обхвата на възможностите си, според количеството на усилията си и границите на силата си. А когато злосторстваш и рушиш, злосторството ти прелива и се превръща в заплаха, и разрушението ти се разширява и разпространява. Например, неверието е злосторство, разрушение и опровергаване на истината,но само този единствен грях води до презрение към всички създания, до издевателство и неодобрение спрямо тях, а съдържа също и фалшифициране, и отричане на всичките прекрасни Божествени имена. Създанията са издигнати,заемат високо положение и изпълняват значима мисия, те са Господни послания, огледала на Преславния, слуги под Господна повеля. Освен че низвергва тези създания от равнището им на такива, които служат на Аллах и са Негови подчинени и раби, неверието ги принизява до степен да бъдат плод на играи случайност, и не вижда у тях ценност и значимост, поради изчезването и раздялата, които ги сполетяват и със своите разрушения и беди ги превръщатв безплодни, нищожни, тленни материални тела без значение и без полза. В същото време неверието отрицава и игнорира Божествените Имена, чиито гравюри, проявления и красоти са видни във всички създания като в огледала, и дори онова, което се нарича човечност и което е премъдра поема, по прекрасен начин възвестяваща всички проявления на свещените Божествени Имена, и е чудо на ярко всеобхватно могъщество като семе за стволовете на вековечно дърво, неверието отхвърля тази човечност - нейния жив образ, с който превъзхожда земята, планините и небесата, защото е поела на раменете си голямото доверие и е предпочетена дори пред ангелите, и е издигната до степен да бъде наместницана земното царство. Тази човечност е хвърлена от високия си връх на дъното, по-унизена и по-презряна от което и да било бедно, слабо, безпомощно, тленно и презряно творение, и дори е низвергната до равнището на най-противните и бързо изчезващи образи.

Накратко казано, повеляващата зло душа е способна да извършва безкрайни престъпления по посока на злотворството и разрушенията, но по отношение на добрите дела и съзиданието нейният капаците е ограничен и частичен. Човек може да разруши дом за един ден, ала не може да го построи и за сто дена. Обаче ако човек сеосвободи от своя егоизъм и потърси добротворството и съзиданието от Божията подкрепа и повери това на Него, и се отдалечи от злотворството и разрушението, и изостави следването на страстите на душата, и стане съвършенраб на Всевишния Аллах, като се покайва, моли за прошка и споменава Преславния, тогава ще бъде проявление на кораничното знамение:

يُبَدِّلُ اللَّهُ سَيِّئَاتِهِمْ حَسَنَاتٍ

“На такива Аллах ще подмени злините с добрини.” (Сура Разграничаването: 70). И великата му склонносткъм злосторство ще се превърне във велика склонност към добротворство, той ще придобие стойност на “най-прекрасното създание” и ще отлети нависоко, до най-издигнатите върхове.

Нехайни човече, погледни колко милостив и щедър е Преблагословеният и Всевишният! Когато справедливостта изисква едно лошо дело да се записва като сто, и едно добро - само като едно, или въобще да не се записва, доколкото това благо или ползата от него се получава от самия човек, Той, превелика е мощта Му, записва злото като една злина, а доброто го измерва с десет подобни на него, или със седемдесет, или със седемстотин, или понякога със седем хиляди.

Разбери оттук, че влизането в Ада е възмездие за деяния и то е самата справедливост, а влизането в Рая е Господна милост, чиста щедрост и неподправено милосърдие.

Второ Положение

У човека има две насоки:

едната е насоката на егоизма, ограничена в долния, земния живот;

другата е насоката на богослуженето, която се простира до вечния живот.

По отношение на първата насока човекът е клето творение: капиталът му отчастична свобода на волята е незначителен дял като косъм; дадени са му малки възможности; животът му е пламък, който скоро ще угасне; житейският мусрок е мимолетен и кратък период; съществуването му е тяло, което бързо сеизносва. Въпреки това човекът е прекрасен, нежен и слаб индивид сред неограничен брой отделни творения и безчет видове, напластени в слоевете отсъщества.

От гледна точка на втората насока и по-специално на немощта и слабостта, насочени към богослуженето, той се ползва с широки възможности и има твърде голямо значение, защото Премъдрият Творец е вложил в духовната му същност велика, безкрайна немощ, и огромна, безгранична бедност, за да бъде широко и твърде всеобхватно огледало на безграничните проявления на Всемогъщия, Милосърдния, Чието могъщество и премъдрост са безкрайни, на Пребогатия, Прещедрия, Чието богатство и щедрост са безпределни.

Да, човекът прилича на семе, дарено от Могъществото с вътрешни органи и с вложена в него от съдбата точна и много важна програма, за да може то да функционира под земята, да расте и да се развива, и да се подаде от тесния и мрачен свят в света на волния въздух и просторната земя, и накрая да се доближава до Аллах и смирено да се моли на своя Творец с езика на способностите и склонностите си, за да стане дърво и да постигне подходящото за него съвършенство. Ако по причина на лошото си функциониране и нарушения в гена сито започне да всмуква вредни вещества и да пропилява дарените му вътрешни органи за поглъщане на несвойствени храни, без съмнение това ще има тежки последствия, защото скоро семето ще изгние без полза и ще се разложи натясното място. Ако то подчини вътрешните си органи, за да изпълняват съзидателните повели на Разпукващия зърното и костилката  فَالِقُ اْلحَبِّ وَالنَّوَى  и добре ги упражнява, тогава ще покълне от тесния си свят, за да завърши растежа си и да стане високо плодоносно дърво, и неговата частична истина и малка духовнасъщност да придобият истинския си голям и цялостен образ.

Подобен на семето е и човекът. В същността му са вложени от Божията мощ важни органи и е дарен от Божията присъда с точни и ценни програми. Ако човексе заблуди относно предопределението и свободата си на избор, и пропилява вътрешните си органи под пластовете на долния живот и в тесния и ограничен свят на земята за страстите на душата, той ще изгние и ще се разложи подобно на семето заради частична наслада в рамките на кратък живот, на ограничено място, в критично и болезнено положение, и клетият му дух ще понесе последствията от духовната отговорност, и човекът ще отпътува разочарован, губещ.

Ако човек отглежда семето на своите способности, полива го с водата на исляма и го подхранва със светлината на вярата в почвата на богослуженето,като насочва духовните си органи към реалните им цели чрез изпълнение на кораничните повели, тогава семето непременно ще покълне, ще даде листа, пъпки, клони, стволовете му ще се разпрострат и цветовете му ще се разтворят в Междинния свят (барзах), и в отвъдния свят и в Рая ще роди безгранични блага и съвършенства. Човек ще стане ценно семе, съдържащо органи, които съчетават непреходна истина и вечно дърво, и ще се превърне в скъп механизъм, който се отличава с великолепие и красота, и в озарен и благословен плод от дървото на вселената.

Да, истинското издигане и извисяване се постига, като сърцето, съкровението, духът и разумът, и дори въображението, и всички дарени на човека силисе насочат към вечния и непреходен живот, и всяка от тях се ангажира със съответните й специфични функции на богослуженето. Заблудените хора си въобразяват относно затъването в дреболиите на живота, насладата от покварените удоволствия и цялостното отдаване в детайли на мимолетните развлечения, като подчиняват и сърцето, и разума си, и всички деликатни човешки чувства на заповедите на повеляващата зло душа, и ги поставят в нейна услуга. Това въобще не означава издигане, а е падение, низост и слизане до дъното.

Аз прозрях тази истина във въображаем епизод, който ще разясня чрез следния пример.

Влязох в голям град, в който попаднах на пищни дворци и огромни домове. Пред сградите се провеждаха празненства, тържества и увеселения, които привличаха погледите, сякаш са театри и забавления, и бяха примамливи и многолюдни. Взрях се по-внимателно и видях господар на дворец да стои пред вратата, да играе с кучето си и да го развлича. Жените танцуваха с непознати младежи, а девойките организираха детските игри. Портиерът на двореца бе възприел ролята на ръководител, който командва сборището. Разбрах, че сградата е безлюдна и че функциите и задълженията в него са обречени на бездействие. Неговите обитатели, разпуснати и потънали в заблудата си, са с паднали нрави, с мъртви съвести, с празни умове и сърца, и са заприличали на скотове, безцелно скитат и играят пред двореца. Сетне повървях малко и се натъкнах на друг дворец. Видях пред вратата му да дреме куче, а заедно с него там стоеше строг, достолепен и спокоен портиер. Пред двореца бе невзрачно. Изненадах се от тази тишина и спокойствие, учудих се и се запитах за причината. Влязох вътре и установих, че е много оживено. Обитателите на двореца изпълняваха различни функции и важни точни задължения, всеки на свой специален етаж и в приятна, прекрасна и чиста атмосфера, тъй че пораждахав сърцето безгрижие, радост, щастие. На първия етаж имаше мъже, които се занимаваха с управлението на двореца и с административните му дела. На горния етаж момчета и момичета се учеха и се обучаваха. На третия етаж госпожи се занимаваха с шиене, бродиране и тъкане на цветни украси и красиви шевици върху различни видове дрехи. А на последния етаж господарят на двореца разговаряше по телефона с владетеля за обезпечаване на спокойствие иблагополучие, и за свободен и удовлетворяващ обитателите на двореца живот. Всеки упражняваше заниманията си според своята специализация и изпълняваше задълженията, които подобаваха на неговото положение, а то зависеше от съвършенството и равнището му. Понеже бях невидим за тях, никой не ми забраняваше да обикалям кътчетата на двореца и разглеждах с пълна свобода. После напуснах сградата, разходих се из града и видях, че дворците и постройките в него се делят на същите два типа. Попитах за причината и ми отговориха: “Първият вид дворци - празните отвътре, многолюдните отвън, и с разкрасените повърхности и дворове, - не са друго освен убежища на имамите на неверието и заблудата. Вторият вид са жилищата на най-големите вярващи сред усърдните, благородните и доблестните.” После в един от кварталите на града видях дворец с надпис “Саид”. Учудих се и когато се взрях, видях сякаш образа ми да се показва пред мен. Изкрещях от изненада, дойдох на себе си и се пробудих от съня си.

Бих искал сега с помощта на Аллах да ти разтълкувам този въображаем епизод.

Градът е социалният живот на човечеството и човешката цивилизация. Всеки от дворците е отделният човек, а неговите жители са телесните му органикато очи и уши, и тънките му инструменти като сърце, съкровеност и дух, и склонностите му като страст и сила на сладострастие и гняв. Всеки от тези инструменти е готов да изпълнява определена функция на богослужене и има своите сладости и болки. Душата, страстта и силата на сладострастие и гнявсъответстват на портиера и на пазещото куче. Тогава подчиняването на тези възвишени и тънки инструменти на повелите на душата и на страстта, както и изличаването на основните им функции несъмнено се смята за падение ипринизяване, а не е издигане и извисяване. Другите аспекти ти можеш сам даразтълкуваш.

Трето Положение

От гледна точка на работата и делата и по отношение на материалните усилия човекът е слабо животно и безпомощно творение. Кръгът на неговите разпореждания и владения е ограничен и тесен, и се простира дотам, докъдето късата му ръка може да стигне. Дори питомните животни, подчинени на човека,са придобили голям дял от неговата слабост, безпомощност и леност, затова когато домашните овце и крави, например, бъдат сравнени с дивите им роднини, проличава огромна разлика между тях. Обаче от гледна точка на преживяванията, възприемчивостта, призоваването и моленето човекът е скъп гост в странноприемницата на земния живот. Поканил го е Прещедрият Господар на щедро угощение и дори е разтворил за него съкровищниците на всеобхватното Си милосърдие, и му е подчинил безбройните Си слуги и великолепнитворения. За развлечения, отдих и облагодетелстване Той му е подготвил толкова голям и широк кръг от възможности, че се простира докъдето погледът стига, и дори въображението.

Ако човек се опре на своя егоизъм и гордост, и превърне земния живот в целна надеждите си, и неговите усилия и труд се насочат към постигане на мимолетни сладости в гонитба на препитанието, тогава той ще потъне в тесен кръг и усилията му ще отидат напразно, и в Съдния ден всички системи, органии тънки инструменти, вложени в тялото му, ще свидетелстват против него и ще се оплакват гневни и разбунтувани. Ако той разбере, че е скъп гост и се движи в кръга, който удовлетворява неговия домакин - Прещедрия, Владетеля на величието, - и изразходва капитала на живота си в законните рамки, тогава дейността и трудът му ще протичат в твърде голям и широккръг, който се простира до вечния и безсмъртен живот, и ще живее в благополучие, сигурност и спокойствие, ще диша свободно и ще си поема дъх, а е възможно и да се издигне и извиси до най-върховните небеса, и системите, органите и тънките инструменти, дарени му от Аллах, да свидетелстват в негова полза.

Да, системите, вложени у човека, не са предназначени за нищожния земен живот, а са му дарени единствено за вечния и безсмъртен живот, който е вездесъщ. Ако направим сравнение между човека и животните, ще видим, че от гледнаточка на системите и инструментите той е много по-богат в сравнение с тях,сто пъти по-богат, но от гледна точка на насладите и възползването си от земния живот е по-беден със сто степени, защото във всяка наслада, която човек изпитва и вкусва, открива следите на хиляди болки и огорчения: скърбитена миналото, горестите на отшумяващото време, страховете за бъдещето, илюзиите на идващото време, а съществуват и болки, които произтичат от изчезването на насладите. Всичко това разваля настроението и възприятията на човека, размътва чистотата и опиянението му, тъй че във всяка наслада остава следа и от болката. А с животните не е така. Те се наслаждават, без да изпитват болка и вкусват нещата в чистия им вид, без нищо да ги помрачава и смущава: не ги измъчват болките на миналото, не ги плашат страховете за бъдещето и живеят спокойни, дремят доволни и благодарни на своя Творец, Когото прославят.

Следователно ако човекът, който е сътворен като най-прекрасното създание, ограничи мислите си единствено в рамките на земния живот, той ще падне ниско, ще се смали и ще стане сто пъти по-незначителен дори от птиче като врабчето, въпреки че в сравнение с животните е сто пъти по-издигнат и съвършен от гледна точка на духовния си капитал. Аз разясних тази истина с пример, който цитирах на друго място, а сега във връзка с темата ще го повторя.

Някакъв човек дал на единия си слуга сто златни лири и му заръчал да си ушие костюм от най-хубавия плат, а на другия си слуга дал хиляда златни лири, но заедно със сумата сложил в джоба му и листче, на което било написано какво желае от него, и ги изпратил на пазара. Първият слуга си купил за сто лириизискан и съвършен косюм от превъзходен и висококачествен плат. А вторият решил да подражава на първия и да върви по неговия път, затова от глупост и слабоумие не погледнал листчето, което носел, ами дал на някакъв собственик на магазин всичките си хиляда лири и поискал от него идеален мъжки костюм. Недобросъвестният продавач му избрал един от най-долнопробните костюми. Когато злощастният слуга се завърнал при господаря си и застанал пред него, той го подложил на най-суровото наказание и на най-жестокото мъчение.

Който притежава и елементарен разум и интуиция, веднага ще разбере, че вторият слуга, на когото дали хиляда лири, не бил изпратен на пазара, за да сикупи костюм, а за да сключи много важна търговска сделка. Така и човекът - ако всеки от дарените му духовни инструменти и тънки способности бъде съизмерен с наличните у животните, би проличало, че у него те са сто пъти по-разгърнати и с по-голям диапазон. Например, на какво равнище са очите на човека, които различават всички степени на хубостта и красотата? И на какво равнище са вкусовите му възприятия, които разграничават специфичните особености на храните? И на какво равнище е разумът му, който прониква в дълбините на истините и в най-тънките им детайли? И на какво равнище е сърцето му, което копнее и жадува всички видове съвършенство? На какво равнище са всички тези и подобните на тях инструменти в сравнение с примитивните животински органи, които е възможно да се развият само в границите на две илитри степени с изключение на специфичните функции, свързани с отделен орган у дадено животно, който е възможно да превъзхожда по своята дейност човешкия си еквивалент просто защото подобни функции не влизат в мисията на човека.

Тайната на наличието у хората на такова обилие и богатство от органи се заключава в следното: човешките сетива и чувства придобиват сила, развиват се и се разгръщат най-вече по причина на притежаваните от хората разум имисъл. Степента на концентрация на човешките сетива получава множестворазнообразни проявления с оглед на многото и различни потребности на хората. Затова и сетивните им възприятия са се нароили и чувствата им са нараснали по брой. Понеже човек притежава съвкупна природа, той е станал ос на различни надежди и желания и център на насочване към различни цели. С оглед на множеството му естествени функции органите му са се развили и са разширили своя обхват. По причина на прекрасната си природа, подготвена за различни форми на богослужене, той е дарен със способности, събиращи семената на съвършенството. Затова не е възможно такова обилие от органи ив толкова висока степен да е дадено на човека, за да придобива той благатана тленния мимолетен земен живот. Нещо повече, пред него би трябвало да стои крайната цел да изпълнява своите функции, домогващи се до безкрайни цели, да обявява слабостта и бедността си чрез своето богослужене пред Всевишния Аллах, да съзерцава с широкия си поглед славословията на Божиите творения, да свидетелства за това, да наблюдава благата и даровете, коитоБожието милосърдие му предоставя и да е признателен на Аллах за тях, да бъде очевидец на чудесата на Господната мощ в тези създания и да разсъждава върху това, да мисли за него и да го съзерцава с поглед на човек, който се поучава и се възхищава.

О, ти, който се покланяш на земния свят и си страстно влюбен в тленния живот, и си нехаен за тайната на най-прекрасното творение, чуй следната въображаема случка, в която е представена истината за земния живот. Тази история в образи бе видяна от “стария” Саид и именно тя го превърна в “новия” Саид. Ето я.

Видях себе си, сякаш съм се отправил на дълъг път или съм изпратен на далечно място. Моят господар ми бе заделил сума от шейсет златни лири, от коитовсеки ден ми даваше по нещо. Влязох в хотел, в който имаше увеселително заведение и започнах да харча притежаваните от мен средства, като само за една нощ прахосах десет лири в хазартни игри, за слава и от суета. На сутринта се оказах с празни ръце, не можех да извърша никаква търговия и да вземанищо от онова, от което щях да се нуждая на местоназначението си. Разполагах само с болките и греховете, които ми бяха останали от непозволените наслади, притежавах единствено раните, огорченията и жалбите, които се процеждаха от онези глупости и низости. Както се намирах в такова унило, тъжно и злощастно положение, пред мен се появи мъж и каза: “Ти похарчи целия сикапитал напразно и заслужи наказание. Ще отидеш на желаното място с празни ръце. Ако си задълбочен и проницателен, ще разбереш, че вратата на покаянието е отворена и все още не са я заключили. Ти можеш да спестиш половината от получената сума, от останалите ти петнайсет лири, за да купиш някои неща, които ще ти бъдат нужни на другото място.” Посъветвах се с душата си, нотя не се съгласи. Мъжът каза: “Тогава спести една трета!” Но видях, че душата ми е недоволна и от това. Той каза: “Тогава една четвърт...” Но установих, че душата ми не иска да изостави обичая си, с който бях подложен на изпитание. Мъжът поклати глава, обърна се сърдит и гневен, и пое по своя път. После забелязах, че нещата сякаш са се променили. Видях се във влак, който се спуска със стремителна скорост в тунел под земята. Изумих се от учудване, но нямах друг изход и не ми бе възможно да мръдна нито наляво, нито надясно. Бе странно, че от двете страни на влака се виждаха красиви и привлекателни цветя, и разнообразни сладки плодове. Протегнах ръка към тях като глупак, опитвайки се да ги откъсна, но те бяха надалече, а имаха и бодли, които се забиваха в ръката ми, та тя се нарани и потече кръв. Влакът летеше в лудешки бяг исамо си причиних страдания без никаква полза за мен. Един от служителитетам ми каза: “Дай ми пет гроша, за да ти набера количеството цветя и плодове, които желаеш! Като се раняваш, ти губиш многократно повече в сравнение с онова, което ще придобиеш за пет гроша. А има и наказание за деянието ти, защото е забранено да се къса без разрешение.”

Обзе ме силна скръб, погледнах от прозореца напред, за да разбера дали тунелът свършва и забелязах, че по него има много прозорци и дупки, които са вместо изход, и че пътниците биват изхвърляни навън в тези трапове. Тогавазърнах насреща си дупка, в двата края - с камъни, подобни на надгробна плоча. Взрях се много внимателно и видях, че на нея с големи букви е написано името Саид. Изкрещях от ужас и изумление: “Горко ми!” Тогава чух гласа на мъжа,който дълго ме съветваше на вратата на увеселителното заведение, и той ми каза: “Върна ли си разума, синко, пробуди ли се от опиянението си?” Отговорих: “Да, ала след като изгубих време, след като силите ми секнаха и не ми останаха нито години, нито енергия.” Каза ми: “Покай се и се уповавай!” Отговорих: “Вече го направих.” После се събудих, старият Саид изчезна и се видях като новия Саид. Моля Аллах да отреди благо за това съновидение. Ще ти разтълкувам част от него, а останалото си разясни сам.

Пътуването е пътят на човека, който преминава през Света на душите, през етапите в майчината утроба, през младостта, старостта, гроба, Междинния свят (барзах), Стълпотворението (хашр) и моста Сират към безсмъртната вечност.

Шейсетте златни лири са шейсетте години от един живот. Когато ми се яви съновидението, бях на около четиридесет и пет години. Нямах нито гаранция, нито аргумент, че ще доживея до шейсет години, но един от искрените ученицина Мъдрия Коран ме посъветва да отдам на отвъдния свят (ал-ахира) поне половината от оставащите ми предполагаеми петнайсет години.

За мен хотелът бе град Истанбул.

Влакът е времето и всяка година е като негов вагон.

Тунелът е земният живот.

Бодливите цветя и плодове са непозволените наслади и забранените развлечения, защото болката, която се поражда от представата за тяхното изчезване кара сърцето да кърви и ранява душата, и от очакването да се раздели с тях човек изтърпява горчиво наказание. Смисълът на изреченото от служителя във влака: “Дай ми пет гроша, за да ти дам най-прекрасното, от което се нуждаеш!” означава: “Насладите и възприятията, които човек получава чрез позволените стремежи в рамките на кръга от законосъобразни действия, са достатъчни за неговото щастие, радост и покой, и не оставят поле за навлизане в забраненото.” Останалото можеш да си разтълкуваш и сам.

Четвърто Положение

Човекът във вселената прилича на слабо и обично дете, което при цялата сислабост носи голяма сила и при цялата си безпомощност е дарено с огромномогъщество, защото със силата на тази слабост и с могъществото на тази безпомощност са му подчинени творенията и му се покоряват. Когато човек разбере, че е слаб и призове своя Господ със словото, състоянието и поведението си, и разбере, че е безпомощен, и потърси от Него подкрепа, и Му отдаде признателност и прослава за подчинението на творенията, той ще успее да сесдобие с желаното, стремежите му покорно ще се сбъдват, мечтите му ще се осъществяват и послушно ще идват при него реализирани, въпреки че е слаб даги постигне с личните си ограничени и частични способности, и дори една десета от тях не би могъл да постигне сам. Но понякога той погрешка обяснява с личните си способности нещо, което е получил след зов към Господа с езика на своето положение. Например силата, скрита в слабостта на пиленцето,кара кокошката да отблъсне от него лъва със собствената си енергия. А силата, скрита в слабостта на лъвчето, му подчинява неговата хищна и свирепамайка, тъй че лъвът се гърчи от глад, а то, макар и да е слабо и безпомощно, сезасища. Заслужава да се отбележи огромната сила, която се съдържа в слабостта, и е достойно за съзерцание и възхита проявлението на Божието милосърдие в тази слабост.

Нежното и обично дете спечелва със своята слабост състраданието на другите и с плача си постига желаното, тъй че силните и имащите власт му се покоряват, и получава нещо, от което с незначителната си сила не би могло даполучи и една хилядна част. Следователно слабостта и безпомощността му задвижват и подбуждат към състрадание и защита на неговите права, тъй че смалкия си пръст детето подчинява големите и му се покоряват царе и емири.Ако то отхвърли състраданието и се отнесе с подозрение към покровителството, и с глупост и тщеславие си каже: “Аз подчиних тези могъщи хора със собствената си сила и желание!”, тогава то несъмнено заслужава да го посрещнат с удар или плесница. Така и човекът - ако отхвърли милосърдието на своя Творец и се отнесе с подозрение към мъдростта Му, и повтори думите на Карун в израз на отричане на Божията благодат:

اِنَّمَا اُوتِيتُهُ عَلَى عِلْمٍ

“Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” (Сура Разказът: 78), несъмнено ще сеподложи на мъчение. Следователно положението и властта, с които хората се ползват, прогресът на човечеството и постиженията на цивилизацията непроизтичат от личното превъзходство на човека, от силата му в спора и доминирането му на победител, нито пък той ги е осъществил, а само са му дарени заради неговата слабост и му е протегната ръка за помощ заради неговото безсилие, и е проявена доброта към него заради бедността му, и му е оказана почит заради нуждата му. Причината за тази власт не се корени нито в някаква притежавана от човека сила, нито в някакви притежавани от него способности в знанието, а Господното състрадание и Божието милосърдие и мъдрост са му подчинили нещата и са му ги поверили. Да, не могъществото на човека, когото могат да надвият слепият скорпион и безногата змия, го е облякло в дрехи от коприната на малката буба и го е нахранило с меда на жилещитенасекоми, а то е плод на слабостта му в резултат на това, че Господ ги е подчинил и му е оказал почит от Своето милосърдие.

Човече, докато истината е такава, остави своето тщеславие и егоизъм и обяви пред прага на Божията врата своята слабост и немощ чрез молбата за помощ, и разкрий своята бедност и потребност чрез смирен зов, и покажи, че си искрен Божи раб с думите:

حَسْبُنَا اللَّهُ وَنِعْمَ الْوَكِيلُ

“Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!” (Сура Родът на Имран: 173) И се издигни, и се извиси по стълбите на висотата!

И не казвай: “Аз съм нищо. Каква е важността ми, че нарочно и с промисъл да ми бъде подчинена вселената от страна на Премъдрия, Всезнаещия и да се изисква от мен пълна благодарност?”

Въпреки че от гледна точка на душата си и външния си образ ти си нищ, от гледна точка на своята функция и положение си схватлив зрител и умен съзерцател на величествения свят. Ти си красноречивият говорещ език, който се произнася от името на мъдрите създания. Ти си проницателният и интелигентният читател на тази книга на света. Ти си мислещият ръководител на тези прославящи създания. Ти си като сведущ учител и достоен архитект на тези творения, които служат на Бога и Му се покланят.

Да, човече, от гледна точка на растителното си тяло и животинската си душати си малка и нищожна частица, бедно творение и слабо животно, което се потапя в бурните вълни на тези поразителни съперничащи си същества. Но от гледна точка на своята човечност, която се усъвършенства чрез ислямското образование, озарено от светлината на вярата, която съдържа сиянието на любовта към Бога, ти си цар въпреки че си раб, и си цялостен въпреки че си частица, и си просторен свят въпреки че си малък. Ти имаш високо положение макар и да си нищожен, тъй че си ръководител с озаряваща проницателност при този широк кръгозор, и можеш дори да кажеш: “Моят милосърден Господ стори за мен земята да е пристан и жилище, и стори за мен слънцето и луната да са светилник и сияние, и стори за мен пролетта да е букет от цъфтящи цветя, и стори за мен лятото да е трапеза на благодат, и стори за мен животните да са покорни слуги, и накрая стори за мен растенията да са украса, обзавеждане и прелест за моя дом и моето жилище.”

Накратко казано, когато се вслушаш в душата и сатаната, ще изпаднеш сред най-долните от принизените, а ако чуеш истината и Корана, ще се издигнеш донай-горните от извисените и ще бъдеш най-прекрасното творение във вселената.

Пето Положение

Човекът е изпратен на земята като гост и служител, дарен е с дарби и многоважни способности, и въз основа на това са му поверени велики функции. За да се занимава той с делата си, да се труди и да полага усилия за тези цели и значими функции, към него са отправени стимули и заплахи за изпълнение надейността му.

Ще сумираме тук човешките функции и основите на богослуженето, които сме разяснили на друго място, за да бъде разбрана и възприета тайната на “най-прекрасното творение”.

И така, след идването му на този свят човек е длъжен да извършва богослужене в две насоки:

първата - задочно богослужене и размисъл;

втората - богослужене и нашепване на молитва под формата на пряко обръщане към Бога.

Първата насока означава да се повярва с покорство на видимата Господна власт във вселената и с възхита и възвеличаване да се наблюдават съвършенството и красотите на Преславния Аллах.

После - да се извличат поуки и уроци от уникалните гравюри наНеговите святи прекрасни Имена, да бъдат те обявявани, разпространявании разгласявани.

После - с мярката на разбирането, проницателносттта и високата оценка чрез светлините на почитта, величието и милосърдието, които извират от сърцето, да се измерват скъпоценностите и перлите на Господните Имена, всяко от които е тайно духовно съкровище.

После - да се размишлява с възхита, когато се четат страниците на земята и на небето и свитъците на създанията, които са като написани от калема на могъществото.

После - да се наблюдават с любуване украшенията на създанията и красивите и прелестни произведения, които се съдържат в тях, да се обича познанието за Твореца, Владетеля на красотата, страстно да се желае извисяването до положение да се застане пред Създателя, Владетеля на съвършенството, и да се получи Неговото Господно внимание.

Втората насока означава позиция на присъствиеи обръщение, при което се прониква от творението към Твореца и човек вижда, че могъщ Създател желае да му се представи чрез чудесата на Своето творчество, а той да му откликне с вяра (иман) и познание за Него.

После вижда, че милосърден Господ желае да му внуши любов към Себе Си чрезсладките плодове на Своето милосърдие, а той да му откликне, като се превърне в Негов любим чрез искрената си любов и всеотдайното си богослуженепред Неговия Лик.

После вижда, че щедър Благодетел го потапя в насладите на материалните идуховните си блага, за да му откликне той с делата, поведението и словата си, с всички свои сетива и органи, ако му е възможно, с признателност, прослава и възхвала пред Него.

После вижда, че всемогъщ и красив Бог показва в огледалото на създаниятаСвоето величие и съвършенство, и изявява Своето могъщество и красота, така че привлича погледите, за да откликне той на всичко това чрез повтарянето на “Аллах е Най-великият!” (Аллаху акбар) и “Преславен е Аллах!” (субханаллах), чрез покланянето доземи в суджуд, без да се отегчава, сизумление, възхита и любов, която се разтопява в пространството.

После вижда, че абсолютно заможен Бог излага Своите съкровища и обилно богатство, което не секва при абсолютна щедрост, за да Му откликне той с просителство и молби, напълно беден, като Го възвеличава и прославя.

После вижда, че този велик Творец е превърнал земята в чудна изложба, за да покаже всичките си уникални произведения, а той в знак на одобрение да откликне с думите “Това е, което Аллах желае!” (машааллах), и в знак на висока оценка - с думите “Благословил е Аллах!” (баракаллах), и в знак на възхита - с думите “Преславен е Аллах!” (субханаллах), и в знак на възвеличаване на своя Творец - с думите “Превелик е Аллах!” (Аллах акбар).

После вижда, че единосъщ Господ полага върху всички създания печата на единобожието и изсича Своята неподражаема монета, и специфичния Си монограм, и гравира върху тях знаците на единобожието, и издига флага на единобожието по хоризонтите на света, като обявява Своето господство, та той даму откликне с потвърждение, вяра (иман), единобожие (таухид), подчинение, засвидетелстване (шахада) и поклонение.

С подобно богослужене и размисъл човекът става истински човек и показва, че е “най-прекрасното творение”. Чрез благодатта на вярата той става достоен за голямото доверие и се превръща в доверен наместник на земята.

Нехайни човече, създаден като “най-прекрасното творение”, който падаш до най-долните от принизените поради лошия си избор, лекомислието и глупостта си, чуй ме добре и погледни двете картини, изобразени във втората темаот Седемнайсто слово, за да видиш и ти как и аз като теб в нехайството и опиянението на младостта си смятах света за хубав и прекрасен. А когато се пробудих от него и изтрезнях в утрото на посивяването, видях, че онова лице на земния живот, което не е обърнато към отвъдния свят и което смятах за красиво, е ужасно. А обърнатото към него е красиво и прелестно.

Първата картина изобразява света на нехайните. Видях го, без да съм опиянен от него, подобен на света на заблудените, над които са напластени завесите на нехайството.

Втората картина сочи истината за напътените и хората със спокойни сърца.

Нищо не промених в двете картини, а ги оставих, както си бяха преди.

سُبْحَانَكَ لاَ عِلْمَ لَنَآ اِلاَّ مَا عَلَّمْتَنَآ اِنَّكَ اَنْتَ الْعَلِيمُ الْحَكِيمُ

رَبِّ اشْرَحْ لِى صَدْرِى وَيَسِّرْ لِى اَمْرِى وَاحْلُلْ عُقْدَةً مِنْ لِسَانِى يَفْقَهُوا قَوْلِى

“Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.” (Сура Кравата: 32) “Господи мой, разтвори гръдта ми! И улесни делото ми! И развържи възела на езика ми, за да разбират словото ми” (Сура Та Ха: 25- 28)

اَللَّهُمَّ صَلِّ وَ سَلِّمْ عَلَى الذَّاتِ الْمُحَمَّدِيَّةِ اللَّطِيفَةِ اْلاَحَادِيَّةِ شَمْسِ سَمَآءِاْلاَسْرَارِ وَ مَظْهَرِ اْلاَنْوَارِ وَ مَرْكَزِ مَدَارِ الْجَلاَلِ وَ قُطْبِ فَلَكِ الْجَمَالِ اَللَّهُمَّ بِسِرِّهِ لَدَيْكَ وَ بِسَيْرِهِ اِلَيْكَ اَمِينْ خَوْفِى وَ اَقِلْ عُثْرَتِى وَ اَذْهِبْ حُزْنِى وَ حِرْصِى وَ كُنْ لِى وَ خُذْنِى اِلَيْكَ مِنِّى وَ ارْزُقْنِى الْفَنَآءَ عَنِّى وَ لاَ تَجْعَلْنِى مَفْتُونًا بِنَفْسِى مَحْجُوبًا بِحِسِّى وَاكْشِفْلِى عَنْ كُلِّ سِرٍّ مَكْتُومٍ يَا حَىُّ يَا قَيُّومُ يَا حَىُّ يَا قَيُّومُ يَا حَىُّ يَا قَيُّومُ. وَ ارْحَمْنِى وَارْحَمْ رُفَقَآ ئِ وَ ارْحَمْ اَهْلِ اْلاِيمَانِ وَ الْقُرْاَنِ اَمِينَ يَا اَرْحَمَ الرَّاحِمِينَ وَ يَا اَكْرَمَ اْلاَكْرَمِينَ

О, Аллах, благослови единната прекрасна Мухамедова същност, слънцето на небето на тайните, проявлението на светлините, центъра на оста на величието, полюса на небосвода на красотата! О, Аллах, с неговата тайна при Теб, с неговия ход към Теб успокой страха ми, опрости грешката ми, премахни тъгата ми и алчността ми, и бъди мой, и ме вземи при Себе Си от мен, и ме дари с изчезване от самия мен, и не сторвай да бъда запленен от себе си, със слепи сетива, и ми разкрий всяка скрита тайна!

О, Вечноживи, о, Вездесъщи! О, Вечноживи, о, Вездесъщи! О, Вечноживи, о, Вездесъщи!

Пожали ме и пожали другарите ми, и пожали хората на вярата и на Корана! Амин, амин, о, Най-милостиви от милостивите, о, Най-щедри от щедрите!

وَ آخِرُ دَعْوَيهُمْ اَنِ الْحَمْدُ لِلّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ

.А краят на зова им ще бъде: “Слава на Аллах, Господа на световете!” (Сура Юнус: 10)

ДВЕ КАРТИНИ

[ Преди петнайсет години (през 1922 г.) стоях на хълм, който гледа към Босфора в Истанбул, когато реших да изоставя земния живот. Идваха при мен скъпи приятели, за да ме откажат от намерението ми и да ме върнат към предишното ми състояние. Казах им: “Оставете ме, обърнат съм към утрешния ден, за да моля подкрепа от своя Господ!” В ранното утро в сърцето ми се родиха тези две картини. Те приличат на стихове, но не са стихове. Запазих цялата им спонтанност и ги съхраних, както са се родили заради благословената идея. За тях стана дума в края на Двайсет и трето слово.]

ПЪРВАТА КАРТИНА

(Тя изобразява истината за земния живот според нехайните хора.)

Не ме зови към земния живот! Дойдох в него и видях поквара.

Защото когато нехайството стана воал и скри светлината на истината,

видях всички създания като тленни, вредни.

Като кажеш: “Съществуването!”, ти го замъгляваш, ала от колко беди си страдал в небитието!

Като кажеш: “Животът!”, ти го вкусваш, ала колко мъчения си понесъл!

Защото разумът стана наказание, и пребъдването - беда,

и житейският срок - самият въздух, и съвършенството - самата прах,

и трудът - самото лицемерие, и надеждата - самата болка,

и сливането - самото изчезване, и лекът - самата болест,

и светлините - тъмнини, и любимите хора - сираци,

и гласовете - ридания над покойник, и живите - мъртъвци.

Науките се превърнаха в химери и в мъдростите има хиляда болести.

Сладостите се превърнаха в болки и в съществуването има хиляда небитиета.

Като кажеш: “Любимият!”, ти си го открил. Ах, колко болка има в раздялата!

ВТОРАТА КАРТИНА

(Тя сочи истината за земния живот според напътените хора)

Когато нехайството изчезна, видях светлината на истината с очите си.

И ето битието е аргумент за своята същност, и животът е огледалото на истината.

И ето умът е ключът за съкровището, и изчезването е вратата към пребъдването.

И угасна проблясъкът на съвършенството, и изгря слънцето на красотата.

И изчезването стана самото сливане, и болката - самата сладост,

и житейският срок е самият труд, а вечността - самият житейски срок,

и мракът е обвивката на светлината, и в смъртта има реален живот.

Видях нещата осезаеми и гласовете - като споменаване на Аллах.

Всички създания Го споменаваха и прославяха.

Открих, че бедността е съкровището на богатството и съзрях сила в слабостта.

Ако откриеш Аллах, всички неща ти принадлежат.

Ако си роб на душата си, възхитен от нея, гледай безчет беди и тегоби, и ги вкусвай като безгранично мъчение!

А ако си истински раб на Аллах, вярващ в Него, гледай безпределна чистота и вкусвай безброй награди, и получавай безгранично щастие!

ДВАЙСТО ПИСМО

БЛАГОВЕСТИЯТА НА ЕДИНОБОЖИЕТО

بِاسْمِهِ سُبْحَانَهُ وَاِنْ مِنْ شَيْءٍ اِلاَّ يُسَبِّحُ بِحَمْدِهِ

بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمنِ الرَّحِيمِ

لاَ اِلهَ اِلاَّ اللّهُ وَحْدَهُ لاَ شَرِيكَ لَهُ لَهُ الْمُلْكُ وَ لَهُ الْحَمْدُ يُحْيِى وَ يُمِيتُ وَ هُوَ حَىٌّ لاَ يَمُوتُ بِيَدِهِ الْخَيْرُ وَ هُوَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ وَ اِلَيْهِ الْمَصِيرُ

С името на Преславния!

“И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала!” (Сура Нощното пътешествие: 44)

“Няма друг бог освен Аллах, Единствения, няма Той съдружник, Негова е властта, за Него е възхвалата, Той съживява и Той умъртвява, Той е жив, не умира,в Ръката Му е благото, на всяко нещо е способен и към Него е завръщането.”

Това изречение, което резюмира единобожието, се състои от единайсет слова. Произнасянето му след молитвата преди зазоряване и тази след залез съдържа много добродетели, и дори според един от достоверните хадиси носистепента на “Най-великото Име” на Аллах. Тогава не е чудно, че всяко от тези слова излъчва лечебна надежда и радостно благовестие, носи велика степен от степените на Господното единобожие и от гледната точка на Най-великото име разяснява величието на единствеността на Аллах и съвършенството на единобожието.

Тези обхватни и извисени истини са напълно разяснени във всички наши Слова, затова насочваме вниманието ви към тях. Тук ще се задоволим само, възоснова на предишно обещание, да представим техен указател под формата на съвсем сбито изложение, което се състои от две теми и въведение.

ВЪВЕДЕНИЕ

ПЪРВА ТЕМА

Всяко от словата на прекрасния израз на единобожието съобщава благовестие и излъчва топла надежда. Всяко благовестие съдържа лек и балсам, всеки лек - духовна наслада.