Кратки Слова
Бадиуззаман Саид Нурси
От събраните му съчинения “Послания от светлина” (Рисале-и Нур)
بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ
وَ بِهِ نَسْتَعِينُ
اَلْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ وَ الصَّلاَةُ وَ السَّلاَمُ عَلَى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَ عَلَى
اَلِهِ وَ صَحْبِهِ اَجْمَعِينَ
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Слава на Аллах, Господа на световете, и благослов, и мир за нашия предводител Мухаммад, и за семейството му, и за всички негови сподвижници!
Братко,
ти ме помоли за някои съвети. Ето сега ти поднасям няколко истини в рамките на осем кратки разказа. Послушай ги заедно с мен, който изпитва най-голямата потребност от съвет. Понеже си воин, ще ти ги разкажа с примери от твояживот. На времето аз ги изрекох в пространна реч в осем слова, които извлякох от осем коранични знамения. Сега ще ти ги предам накратко и на достъпенезик. Който желае, нека ги послуша заедно с мен.
Бисмиллах (“С името на Аллах!”) е начало на всяко благо и първоизвор на всяко важно нещо, затова и ние започваме с него. Знай, душа, че кактотези добри и благословени думи са девиз на Исляма, така те се произнасят от всички творения на съответния им език.
Ако желаеш да разбереш каква неизчерпаема огромна сила и каква неизтощима широка благодат се съдържа в Бисмиллах, послушай този кратък разказ в образи.
Бедуинът, който се придвижва и странства в пустинята, трябва да се присъедини към някой племенен вожд и да премине под негова защита, за да се спаси от злосторствата на разбойниците, да свърши работата си и да удовлетвори потребностите си. Иначе ще остане сам, объркан и смутен пред много врагове и безгранични нужди.
И ето веднъж двама тръгнали на подобно пътуване. Единият бил скромен, а другият горд. Скромният се присъединил към един вожд, а гордият се отказал от това. Пътували те из пустинята и всякога щом присъединилият се влизал в някоя шатра, го посрещали с почит и уважениеблагодарение на името на вожда. Ако го срещнел разбойник, мъжът му казвал:“Аз пътувам под закрилата на еди-кой си вожд...", и не го закачали. А гордият се сблъсквал с неописуеми беди и горести. През цялото време на пътуването той изпитвал постоянен страх и безспирен уплах, и непрекъснато просел. Така се самоунижавал и самопрезирал.
Знай, горда душа, ти си тази странстваща бедуинка! А този просторен свят епустинята. Безгранични са твоята бедност и немощ, както и враговете ти сабезчет, и нуждите ти безкрайни. Докато положението е все още такова, носи името на истинския Владетел на тази пустиня ина безсмъртния й Управник, за да се спасиш от унижението на просията предтворенията и от позора на страха пред събитията.
Да, това благо слово Бисмиллах е велико съкровище, което не ще се изчерпа никога, понеже чрез него твоята бедност се свързва с абсолютно всеобхватно милосърдие, по-обширно, отколкото това на творенията, и твоето безсилие се съчетава с абсолютна велика мощ, която държи юздите на битието от прашинките до галактиките. Така безсилието и бедността ти стават твои застъпници, приети от Всемогъщия, Милосърдния, Владетеля на величието.
Който произнася словата Бисмиллах и в движение, и в покой, и сутрин, и вечер, е като човек, който постъпва на военна служба. Той действа в иметона държавата и не се страхува от никого, тъй като говори в името на законаи в името на държавата, и така осъществява делата си и устоява пред всичко.
В началото споменахме, че всички създания изричат на съответния си език Бисмиллах. Дали това е така?
Да, също както и ако видиш някого да води хората към някое място и да ги принуждава да вършат различна работа, ще си сигурен, че този човек не представя себе си и не е повел хората чрез собствената си личност и сила, а е войник, който действа от името на държавата и се опира на силата на някой владетел.
В името на Аллах (Бисмиллах) творенията също изпълняват своите функции. В името на Аллах безкрайно дребните семенца носят в себе си огромни дървета и внушителна тежест. Всяко дърво изрича Бисмиллах, неговите ръце-клони се изпълват с плодове от съкровищницата на Божието милосърдие и ги поднасят на нас. Всяка градина изрича Бисмиллах и се превръща в кухня на Божията мощ, в която се готвят различни вкусни ястия. Всяко благословено и полезно животно като камила, коза, крава изрича Бисмиллах, става леещ се извор от приятно мляко и ни поднася в името на Даряващия препитание (ар-Раззак) най-приятната и най-чистата храна. Корените на всяко растение и трева казват Бисмиллах, пробиват в името на Аллах твърдите скали, покълват от нежните си копрнени зрънца и в името на Аллах, и в името на Всемилостивия пред тях се подчинява всяко сложно дело и всяко твърдо нещо.
Да, разклоняването на стволовете във въздуха и плодоносенето, разрастването на корените в масивните скали и съхраняването от тях на препитанието в тъмната земя, както и понасянето на силната горещина и зноя от зелените листа и оставането им свежи и сочни, всички тези и други факти категорично карат материалистите да замълчат, тези роби на причинността. Това е оглушителен вик в лицето им, който казва: “И твърдостта, и температурата, скоито се надхвалвате помежду си, също не действат от самосебе си, а изпълняват функциите си по повелята на един Повелител. Той кара тези тънки нежни корени, сякаш са тоягата на Муса, да разцепват скалите и да се подчиняват на повеля:
فَقُلْنَا اضْرِبْْ بِعَصَاكَ الْحَجَرَ “...рекохме: “Удари с тоягата си камъка!” (Коран, Сура Кравата: 60). Той кара тези свежи сочни листа, сякаш са членовете на Ибрахим, мир нему, да изричат пред знойната горещина:
يَا نَارُ كُونِى بَرْدًا وَ سَلاَمًا “О, огън, бъди студен и безопасен...” (Коран, Сура Пророците: 69)
Всяко нещо във вселената не престава да изрича Бисмиллах, да придобива благодеянията на Аллах чрез Неговото име и да ни ги поднася. Ние също трябва да казваме Бисмиллах, да даваме с тези слова и да получаваме с тях. Трябва също да отклоняваме ръцете на нехайните хора, които не даряват в името на Аллах.
Въпрос: Ние изразяваме почит и уважение към онзи, който ни е оказал благодеяние. А как мислите, какво изисква от нас нашият Господ Аллах, Владетелят на всички тези благодеяния и истинският им Притежател?
Отговор: Този истински Благодетел изисква от нас три неща като отплата за скъпите му дарове: първото е да се споменава Аллах, второто е признателност към Него, третото е да се размишлява върху това.
Бисмиллах в началото е Неговото споменаване. Алхамдулиллах (Слава на Аллах!) в края е признателност. Между тях е размисъл и осъзнаване на тези дивни благодеяния като чудо, което свидетелства за могъществото на Единосъщия, Всевечния, и като подаръци от всеобхватното Му милосърдие. Това осъзнаване е размисълът.
Ала нима онзи, който целува краката на военен служител, предал му подарък от владетеля, не извършва ужасна глупост и не проявява позорно слабоумие? Как може някой да превъзнася материалните причини за благодеянията и да се отблагодарява за тях с обич и приятелство, без да прави това за истинския Благодетел?Не извършва ли така хиляда пъти по-голяма глупост?
О, душа, ако не искаш да бъдеш така глупава и безумна, то давай в името наАллах и взимай в името на Аллах, и започвай в името на Аллах, и работи в името на Аллах! Това е всичко.
ВТОРО СЛОВО
بِسْمِ اللّهِ الرّحْمنِ الرّحِيمِ
اَلَّذِينَ يُؤْمِنُونَ بِالْغَيْبِ
“...които вярват в неведомото...” (Коран, Сура Кравата: 2)
Ако искаш да узнаеш какво щастие и благодеяние и каква сладост и покой секрият във вярата, чуй този кратък разказ.
Един ден двама мъже потеглили на път за отдих и търговия. Първият, който бил себелюбив и злощастен, тръгнал в една посока, а другият, който бил набожен и щастлив, потеглил във втора посока.
Себелюбивият и горделивият, който бил и песимист, попаднал в страна, крайно злополучна и нещастна според него. Това било съответното възмездие за песимизма му. Където и да се насочел, виждал безпомощни клетници да крещят и стенат в ръцете на жестоки тирани и по причина на рушителните им деяния. Мъжът виждал това тъжно и болезнено положение на всички места, които посещавал. В очите му цялото царство придобило форма на всеобщо траурно събиране. Той не открил за себе си друг лек за болезненото си и мрачно състояние освен пиянството. Хвърлил се в опиянението, за да не чувства положението си, защото започнало да му се струва, че всеки един от жителите на царството е негов враг и го дебне, и че е странник и чужденец. Той си останал в мъчително и болезнено душевно състояние заради ужасните погребения, които виждал наоколо и заради сираците, които плачели горчиво и отчаяно. А другият мъж набожният, който служел на Аллах и търсел правдата, имал хубав нрав, тъй че попаднал при пътуването си на добра страна, която според него била безкрайно прелестна и красива. Този праведен мъж виждал в царството, в което дошъл, чудни празненства и превъзходни тържества в пълен ход, и във всеки край радост, и във всяко кътче ликуване, и на всяко място светилища за споменаване на Бога. Той дори започнал да вижда у всеки жител на царството свой искрен приятел и любим роднина. После забелязал, че при честване на масова демобилизация цялотоцарство издавало възгласи на радост с викове, съпроводени от думи на признателност и благодарност. Чул сред тях и звуците на оркестър, който свирел бойките си мелодии, съчетани с възгласи на гръмък такбир (“Аллаху акбар!” “Аллах е Най-великият!”) и горещ тахлил (“Ля иляха илля ллах!” “Няма друг бог освен Аллах!), с щастие и гордост по повод зачисляването на новобранци на военна служба.
Докато първият мъж, песимистът, бил обзет от собствените си болки и болките на всички хора, вторият, щастливият оптимист, бил радостен с радостите на всички хора и доволен с доволството им. Освен това приходите му от търговията били добри и благословени. Той бил признателен на своя Господ и Му отдавал прослава. Когато се завърнал при роднините си, вторият човек срещнал първия и го попитал как е и какво му се е случило. Като узнал всичко за състоянието му, казал: “Човече, ти си изгубил ума си! Песимизмът вътре у теб ти се е отразил външно и си започнал да си въобразяваш, че всяка усмивка е вик и сълза, и всяка демобилизация и отпуска ограбване и ощетяване. Върни се към здравия си разум и пречисти сърцето си! Дано това тежко було падне от очите ти! Възможно е да прогледнеш за истината в най-сияйния й образ. Господарят и владетелят на това царство е в най-висока степен справедлив, милостив, благодетелен, могъщ, акуратен, съзидателен, добър. Царство, постигнало толкова висок напредък и развитие, както си се уверил с очите си, не може да има такъв образ, какъвто фантазията ти е нарисувала.”
После злощастният човек започнал да се опомня и постепенно да се връща към здравомислието. Той разсъдил със собствения си ум и казал: “Да, бе ме сполетяла лудост заради многото пиене. Аллах да е доволен от теб, ти ме спаси от Ада на злощастието!”
О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества сасираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изоставени творения, които нямат нито пастир,нито собственик, мачкани от лапите на смъртта и изстисквани от нейната преса. А съществуващите огромни масиви като планините и моретата са сякаш овехтели погребални носилки и ужасни трупове. Такива удивителни болезнени представи, произтичащи от човешкото неверие и заблуда, карат човека,който ги споделя, да изпитва горчиви душевни терзания.
Вторият мъж е вярващият, който притежава правдиво знание за своя Твореци е убеден в Неговото съществуване. На него земният свят му изглежда катодом на милосърдието и място, където човечеството и животните се учат и тренират, и като поле за проверка и изпитание на хората и джиновете.
Всички смърти и на животни, и на хора са прекратяване на функциите и приключване на задълженията. Онези, които приключат житейските си функции, духовно радостни се сбогуват с този тленен свят и преминават в друг, безгрижен свят, лишен от скверностите на материята, болките на времето и мястото, превратностите на съдбата и бедствените събития, за да се отвори широк простор за нови служители, които идват устремени към своите задачи.
И всички раждания и на животни, и на хора са като военна мобилизация, получаване на оръжие, нагърбване с функции и задължения. Всяко създание е само служител и радостен воин, който се намира под правилна повеля, удовлетворява се с малкои е непретенциозен.
Гласовете, които се носят и ехото, което отеква по кътчетата на земята, саили зикр (споменаване на Аллах) и тасбих (възхвала на Аллахс думите “Преславен е Аллах!”) за нагърбване с функциите и пристъпване към тях, или шукр (благодарност) и тахлил (повтаряне на формулата на единобожието: Ля иляха илляллах! “Няма друг бог освен Аллах!”), с които се възвестява приключването на задълженията, или пък това са напеви в резултат на страстно желание за труд и радост от него.
Според възгледите на вярващия човек всички същества са приветливи служители, дружелюбни изпълнители и хубави книги на Неговия прещедър Господар и милосърден Владетел. Така чрез вярата му (иман) се изясняват твърде много подобни на тези истини, които са безкрайно нежни, възвишени, приятни и изтънчени. Следователно вярата (иман) наистина съдържа духовно семе, откъснато от райското дърво Туба. А неверието (куфр) крие духовно семе, отделено от адовия Зокум. Значи спасението и вярата могат да съществуват единствено в исляма и вярата (иман).
Ние трябва непрекъснато да повтаряме: اَلْحَمْدُ ِللّهِ عَلَى دِينِ اْلاِسْلاَمِ وَ كَمَالِ اْلاِيمَانِ “Слава на Аллах за ислямската религия и за пълноценността на вярата (иман)”!
ТРЕТО СЛОВО
يَآ اَيُّهَا النَّاسُ اعْبُدُوا بِسْمِ اللّهِ الرّحْمنِ الرّحِيمِ
“О, хора, служете на своя Господ...” (Сура Кравата: 21)
Ако искаш да разбереш колко велика доходна търговия и огромно щастие е богослуженето, и каква значителна загуба и неизбежна гибел е разпътството и наглостта, прочети този разказ в образи и го изслушай.
Един ден двама войника получили заповед да отидат в далечен град. Те пътували заедно, докато стигнали до кръстопът, където попаднали на някакъв мъж и той им казал: “По този, десния път, освен че не ще има никаква загуба,за девет от десетима пътници, които поемат по него, са гарантирани покой, безопасност и печалба. А онзи, левият път, освен че е лишен от ползи, по него на девет от десетима минувачи ще се причини вреда. И двата пътя са еднакво дълги, само по едно се различават: насочилият се по левия път, който е неуреден и безстопанствен, върви там без мешка с багаж и без оръжие, и чувства вдушата си видима лекота и мним покой; докато насочилият се по десния път, който е подчинен на военен ред, е принуден да носи пълна мешка с хранителнипровизии с тегло около пет килограма и държавно оръжие с тегло около двекилограма и половина, с което може да победи всеки враг.
След като двамата войника изслушали думите на мъжа, който ги насочил, обреченият на щастлива участ измежду тях поел по десния път и понесъл на рамо и на гръб около десет килограма тежест, ала сърцето и духът му били волни, без бремето на тоновете страх и признателност за направени му благодеяния. В същото време другият, нещастният и злополучен войник, предпочел даизостави военната служба и не пожелал да се подчинява на ред и да е е зависим. Той поел по левия път. Въпреки че тялото му било свободно и не носел дори килограм тежест, сърцето му започнало да се терзае под тоновете благодарности и страдания, духът му се съкрушил от неизброими опасения. Вървял по пътя си, като просел от всеки човек, треперел от страх пред всяко нещои се боял от всяка случка. Накрая стигнал до желаното място, където получил наказание за своето бягство и неподчинение. А пътникът, който се насочил по десния път мъж, влюбен във воинския ред ипазещ своята мешка и оръжие, вървял свободен, със спокойно сърце, с чиста съвест, без да се взира за нечие благодеяние или да го жадува, без да се страхува от някого. Така стигнал до желания град, където получил заслужена награда като всеки достоен воин, отлично изпълнил задачата си.
О, ти, разпусната, безразлична душа, знай, че единият от двамата пътника саподчиняващите се и смирените пред божия закон хора, а другият са непокорните, които следват страстите си. А пътят е този на живота, който идва от света на духовете, минава през гроба и води към отвъдния свят. Мешката и оръжието са богослуженето (ибадет) и благочестието (такуа). Колкото и богослуженето външно да е тежко бреме, в неговата същност се съдържа велик, неописуем покой и лекота. Това е така, защото служещият на Аллахизрича в молитвите си “Ля иляха илляллах”
اَشْهَدُ اَنْ لآَ اِلَهَ اِلاَّ اللّهُ (“Няма друг бог освен Аллах!”), тоест няма друг Творец и няма друг Даряващ препитание освен Него. Ползата и вредата са в Неговите Ръце. Той е премъдър, нищо не прави напразно, и е милостив, с всеобхватно милосърдие и доброта.
Вярващият е убеден в думите си и затова във всяко нещо открива врата, разтворена към хранилищата на Божието милосърдие, почуква там със своя зов (дуа) и вижда, че всяко нещо се подчинява на повелята на своя Господ. Той смирено търси при Него убежище и намира защита срещу всяка беда, като се опира на упованието на Него. Вярата му го дарява с чувство за пълна безопасност и съвършена увереност.
Да, изворът на смелостта като всички истински добри дела е вярата и богослуженето. А изворът на страхливостта като всички лоши дела е заблудата иглупостта.
Ако земното кълбо се превърне в разрушителна бомба и се взриви, то навярно не ще изплаши никой божи раб с озарено сърце. Напротив, той ще гледа на нея като на чудо от чудесата на вечната Божия мощ и ще й се любува с с възхитаи наслада. А разпътникът, който има мъртво сърце, дори ако е философ, смятан за човек с голям ум, ако види на небето комета, го обзема страх, трепери отужас и се пита с тревога: “Дали не ще се сблъска със земята?” И се озовава в долината на химерите. (Някога американците трепереха заради комета, появила се на небето, а някои дори изоставиха заради нея домовете си в нощните часове.)
Да, въпреки че потребностите на хората се простират до безброй неща, техният капитал е все едно липсва. Въпреки че са изложени на безброй беди, възможностите им също са нищожно жалки. Обхватът на капиталите и възможностите им стига дотам, докъдето ръцете им могат да се прострат, обаче надеждите, желанията, болките и бедите им стигат толкова надалеч в широтата си, колкото погледът и въображението им.
Колко се нуждае слабият и безпомощен човешки дух от истините на богослуженето и уповаването в Аллах, единобожието и подчинението, и колко велика полза, щастие и блаженство получава от това! Който не е изгубил напълно зрението си, той вижда това и го осъзнава. Известно е, че безвредният пъте предпочитан пред носещия вреда, дори ако вероятността да се получи полза е едно от десет. Впрочем освен че пътят на богослуженето, разглеждан тук от нас, е лишен от вреда и вероятността за извличане на полза е девет от десет, той ни дава съкровище на вечното щастие. А пътят на греха и слабоумието, освен че е лишен от полза, по признание на самия грешник, е причина за вечно злощастие и гибел със сигурна загуба и липса на благо в съотношение едно към десет. Този факт е категорично потвърден от свидетелството на безчет компетентни и удостоверяващи хора с последователност и единодушие. Това е напълно сигурно в светлината на съобщеното от хората, които са изпитали и разкрили истината.
От всичко това стигаме до заключението:
Щастието в земния живот, също както и в отвъдния, се състои в поклонениетои в чистото воинско служене на Аллах. Ние трябва постоянно да повтаряме:
اَلْحَمْدُ ِللّهِ عَلَى الطَّاعَةِ وَالتَّوْفِيقِ “Слава на Аллах за покорството пред Него и за успеха!” Нека благодарим на Него, Преславния и Всевишния, че сме мюсюлмани!
ЧЕТВЪРТО СЛОВО
اَلصَّلاَةُ عِمَادُ الدِّينِ بِسْمِ اللّهِ الرّحْمنِ الرّحِيمِ
“Молитвата е опората на религията.”
Ако искаш да узнаеш значението и стойността на молитвата, и колко лесно етя да бъде получена, и колко малко се изисква, за да бъде придобита, и че който не я отслужва и не й отдава полагащото й се по право, е слабоумен и губещ... Да, ако искаш да узнаеш това с пълна категоричност като две и две е четири, размисли над този кратък разказ в образи.
Веднъж един велик владетел изпратил двама от слугите си до своето красиво поле, като дал на всеки от тях по двайсет и четири златни лири, за да могатда стигнат до мястото, което се намирало на разстояние два месеца път. Тойим заповядал: “Използвайте тази сума за разходи, свързани със закупуването на билети и на нужното за пътуването. Купете си и необходимото там заживеене и настаняване. На разстояние един ден път има станция, където могат да се вземат всякакви превозни средства: кола, самолет, кораб...Всяко е със съответната цена.”
След като изслушали нарежданията, слугите тръгнали на път. Единият от двамата бил щастлив, с късмет. Той похарчил много малко до пристигането си встанцията. Изразходил го за печеливша търговия, от която господарят му останал доволен, защото капиталът му нараснал хиляда пъти.
Другият слуга, поради лошия късмет и глупостта си, похарчил от отпуснатите му средства двайсет и три лири, които дал за забавления и комар. Изгубил всичко освен единствена лира, с която разполагал при пристигането си в станцията.
Спътникът му казал: “С лирата, която ти е останала, си купи билет за път, не я прахосвай! Нашият господар е щедър и милостив. Може и към теб да се смили, да ти прости за грешката и да ти позволи да се качиш на самолета. Така идвамата ще пристигнем на местопребиваването ни в един и същ ден. Ако не постъпиш, както ти казвам, ще си принуден да продължиш пътуването си два пълни месеца пеш в пустинята. Глад ще те мори, носталгия ще те завладява, ще сисам, ще скиташ по дългия път.”
Ако този човек прояви упорство и похарчи дори последната си лира заради мимолетна страст и за да се удовлетвори изчезваща сладост, вместо да си купи билет, който за него е като ключ за съкровище, това не означава ли, четой е злощастен губещ и наистина безумен глупец? Нима това не ще разбере и най-глупавият човек?
О, ти, който не отслужваш молитвата! О, ти, моя душа, която се отегчаваш от нея! Този Владетел е нашият Господ и Творец, превелик е Той и всевишен. Единият от двамата пътници-слуги е религиозният, който отслужва молитвата с копнеж и я извършва истински, а другият е нехайният, който изоставя молитвата. Двайсет и четирите златни лири са часовете на всяко денонощие от човешкия живот. Специалната градина е Раят. Станцията е гробът. А придвижването и дългото пътуване са странстването на хората към гроба, отиването към стълпотворението и отправянето към Дома на вечността. Онези, които вървят по дългия път, го прекосяват в различна степен, всеки според делата си и предела на благочестието си. Част от праведните прекосяват за един ден разстояние от хиляда години, сякаш са мълния. Друга част от тях прекосяват за един ден разстояние от петдесет хиляди години, сякаш са химери. Великият Коран е посочил тази истина в две свещени знамения.
А билетът е молитвата, която по пет пъти на ден заедно с измиването за нея (уду) не отнема повече от час.
Каква голяма загуба за онзи, който изразходва двайсет и три часа от денонощието за краткия земен живот, а няма време за единствен час, който да отдаде на вечния траен живот! Какъв очевиден угнетител на собствената си душа! Какъв безумен глупец!
Ако се смята за нещо разумно човек да плати половината от имуществотоси, за да се включи в хазартната лотария, в която участват повече от хиляда човека, въпреки че възможността да се спечели е едно на хиляда, какво да кажем за човека, въздържал се да отдели само една от двайсет и четирите части на своето имущество в името на гарантирана печалба, за да получи вечносъкровище при възможност деветдесет и девет процента? Подобна постъпкане се ли смята за противоречаща на здравия разум и за отклоняваща се от мъдростта? Нима не разбира това всеки, който се мисли за умен?
Самата молитва е покой едновременно и за душата, и за сърцето, и за ума, притова тя не е тежък труд за тялото. И нещо повече, при добро намерение всички позволени земни дела на отслужващия молитва ще бъдат тълкувани като богослужене на Аллах. Тогава той ще може да прехвърли целия си капитал на този свят в отвъдния живот и с тленния си живот да придобие вечността.
ПЕТО СЛОВО
بِسْمِ اللّهِ الرّحْمنِ الرّحِيمِ
اِنَّ اللّهَ مَعَ الَّذِينَ اتَّقَوْا وَالَّذِينَ هُمْ مُحْسِنُوَن
“Аллах е с богобоязливите и с благодетелните.” (Коран, Сура пчелите: 128)
Ако искаш да видиш, че отслужването на молитвите и избягването на големите грехове е същинска, подхождаща на човека функция, и че то е естествен резултат от сътворяването му, и е в хармония с него, размисли над този кратък разказ в образи. Ето, чуй го.
През Първата световна война в някакъв полк имало двама войници, единият- обучен да служи, сериозен и с чувство за дълг, а другият - невеж за функцията си и поддаващ се на страсти. Онзи, който се усъвършенствал в задълженията си, се интересувал единствено от тренировката и борбата срещу врага. Той въобще не мислел за насъщните нужди и за продоволствието, понеже категорично разбрал, че задължение на държавата е да го храни, да се грижи за делата му, да го снабдява със снаряжение, да го лекува при заболяване и дори да слага късчета в устата му, ако се наложи. Неговото основно задължение била единствено подготовката за военни действия, нищо друго, но знаел, че това не му пречи да се занимава с оборудването и с продоволствена работа като готвене и миене на съдове. Дори тогава ако го бяха попитали какво прави, би отговорил: “Изпълнявам доброволно някои от задълженията на държавата”, а не би казал: “Старая се да придобия някои средства за съществуване.”
А другият, невежият за задълженията си войник, не обръщал внимание на тренировката и не се интересувал от войната. Той казвал: “Това е задължение на държавата, мен какво ме засяга.” И се ангажирал с прехраната си, като се задъхвал в стремежа си да я увеличава. Дори напускал полка, за да въртипокупко-продажби по пазарите. Един ден приятелят му-отличник казал: “Братко, основната ти задача е тренировката и подготовката за война. Ти затова си доведен тук. Опри се на владетеля и му се довери относно средствата си за съществуване! Той не ще те остави гладен. Това е негово задължение и негова работа. Та ти си безсилен и беден, не ще можеш сам да си осигуряваш препитание. И нещо повече, ние сме във време на битка и на полесражението наголямата световна война. Боя се, че ще те сметнат зачовек, който не се подчинява на заповедите им и строго ще те накажат.”
Да, две задължения се открояват пред нас.
Едното е задължението на владетеля, и то е да осигурява прехраната ни. Възможно е ние да му служим безвъзмездно за изпълнение на тази негова функция.
Другото е нашето задължение: да тренираме и да се готвим за войната, катовладетелят ни предоставя необходимите помощи и пособия.
Размисли, братко, колко загуби би понесъл и на колко опасности и гибелни ситуации би се изложил нехайният войник, ако не се вслуша в думите на обучения боец!
О, моя ленива душа! Полесражението, което кипи, е бурният ни земен живот. Армията, поделена на полкове, са човешките поколения. Конкретният полк е съвременното мюсюлманско общество. От двамата войника единият е просветеният за Аллах, който изпълнява задълженията си и избягва големите грехове. Той е благочестивият мюсюлманин, който води борба със себе си и със сатаната в боязън да не изпадне в прегрешения и простъпки. А другият е губещият разпътник, който се задъхва подир грижите на битието дотам, че започва да подозира истинския Даряващ препитание. Той се впуска да припечели коматчето си хляб и не обръща внимание дали ще пропусне да изпълни задълженията си и дали ще го съблазнят грехове. Тренировките и занятията са богослуженето начело с молитвата. Войната е борбата на човека със самия себе сии със страстите си, избягването на грехове и на нравствени падения, съпротивата срещу сатаните сред джиновете и хората за спасение едновременнои на сърцето, и на духа от вечната гибел и явната загуба.
Едното от двете задължения е даряването на живот и неговото поддържане,а другото богослуженето пред Даряващия живот и Хранителя на живота, молбите, упованието и доверието, отправени към Него.
Да, Онзи, Който е дарил живот и го е наченал с най-ярко и дивно майсторство, и го е сторил да бъде чудна и сияйна господна мъдрост, Той го поддържа и единствен Той се грижи за него и го запазва чрез препитанието.
Нима искаш доказателство? На най-слабите и лишени от разум същества (като например рибите и плодовите червеи) е отредено да ядат най-предпочитаната и добра храна. Най-безпомощните и крехки творения (като например децата и малките животни) се хранят с най-хубавото и най-приятното препитание.
За да разбереш, че средството за придобиване на позволеното (халал) препитание не е силата и волята, а безпомощността и слабостта, е достатъчно да направиш паралел между глупавите риби и лисиците, между безпомощните рожби на животните и хищниците, между извисяващите се дървета и задъхващите се зверове.
Онзи, който изоставя молитвата си заради земните грижи, прилича на войника, изоставил тренировката и окопа си и отишъл да се шляе на пазара и дапроси. А онзи, който отслужва молитвата, без да забравя своя дял от препитанието, като го търси в кухнята на Прещедрия, Даряващия препитание, за да не бъде бреме за другите, върши прекрасно дело. Това е също мъжко достойнство и благородство, както и вид богослужене.
И още нещо, човешката природа и вложената в нея от Аллах духовна система сочат, че хората са сътворени за богослужене, защото наличните им способности и вършената от тях дейност на този свят не достига равнището и на най-нищожното врабче, което се радва на по-приятен и по-хубав живот. В същото време
човекът е владетел на създанията и господар на творенията от гледна точка на духовния и отвъдния живот поради вложените у него знание за Аллах, потребност от Него и богослужене.
Ако ти, душа, си поставяш за главна цел земния живот и му отдаваш всичките си усилия, ще изпаднеш в положението на най-нищожното врабче. А ако си поставяш за заветна цел отвъдния живот и приемаш земния свят като средство и поле за нейното постигане, и се стремиш всецяло към това, ще бъдеш в положението на господар на живите същества и могъщ раб пред своя прещедър Творец, и ще бъдеш почитан и скъп гост в земния свят.
И така, пред теб има два пътя. Избирай кой от тях желаеш! И моли своя милостив Господ за напътствие и успех!
ШЕСТО СЛОВО
بِسْمِ اللّهِ الرّحْمنِ الرّحِيمِ
اِنَّ اللّهَ اشْتَرَى مِنَ اْلمُؤْمِنِينَ اَنْفُسَهُمْ وَاَمْوَالَهُمْ بِاَنَّ لَهُمُ الْجَنَّةَ
“Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им ..., за да е техен Раят.” (Коран, Сура Покаянието: 111)
Ако искаш да разбереш колко изгодна и благородна търговия е това, човек да продаде душата и имота си на Всевишния Аллах, да Му служи и да бъде воин по Неговия път, тогава изслушай този кратък разказ в образи.
Веднъж един владетел поверил на двама от поданиците си, на всеки от тях, да се грижат за по едно обширно поле с всички необходими машини, апарати, оръжия, животни и т. н. Ала се случила епоха на премазваща война, през която нямало никаква стабилност. Войната или променяла и израждала всичко, или въобще го унищожавала. Тогава в израз на милост и благодеяние владетелят изпратил един от приближените си хора да предаде на двамата следната щедра повеля:
“Продайте ми наличния си имот, който аз ви поверих, и така ще го запазя за вас, за да не отиде на вятъра в това тежко време! Ще ви го върна веднага щомвойната вдигне своето бреме и ще ви дам за него скъпа цена, сякаш този оставен ви на съхранение имот е ваша лична собственост. Машините и апаратите,които сега са в ръцете ви, ще работят в моите цехове, под мое име и моя отговорност. Цената им ще се повиши хиляда пъти, а освен това всички печалби щесе връщат у вас. Аз ще поема всички разходи и харчове, защото сте бедни и безпомощни, и не сте в състояние да обезпечавате разноските по техниката. Ще ви връщам всички постъпления и изгоди. И още, ще ви ги оставя да ги използвате и експлоатирате докато настане време за демобилизация. Вие имате пет възможности за печалба в една сделка.
Ако не ми продадете имота си, всичко, с което разполагате, ще изчезне напълно. Виждате, че никой не може да задържи собствеността си. Ще бъдете лишени от предложената висока цена. Скъпите прецизни апарати, чувствителните мерилки и качествените метали изцяло ще изгубят стойността си, след като не бъдат използвани по най-добрия начин. Вие сами ще носите отговорността за управлението и разходите и ще видите какво ще бъде наказанието за нанасянето на ущърб на поверения ви имот. Това са пет загуби в една сделка. И освен всичко друго продажбата означава, че продавачът се превръща в мой личен и горд воин, който действа от мое име, а не остава обикновен пленник и личност, захвърлена на произвола на съдбата.
Двамата мъже внимателно изслушали тези хубави думи и тази щедра воляна владетеля. Разумният и уравновесеният измежду тях казал: “Слушам и се подчинявам на волята на владетеля. Съгласен съм за продажбата с гордост и признателност.” А другият, надменният, който се държал като фараон ибил нехаен, си мислел, че неговото поле не ще изчезне никога и не ще го поразят превратностите на съдбата и земните сътресения. Той казал: “Не! Койе владетелят? Не ще продам собствеността си и не ще си развалям настроението.”
Минали дни... Първият мъж се издигнал до положение, за което всички хора музавиждали. Той живеел сред разкош в двореца на владетеля, наслаждавал сена любезните му дарове и се излежавал на диваните на неговите благодеяния. А другият бил подложен на най-злощастни изпитания дотолкова, че всичкихора го оплаквали за положението му. Въпреки това те казвали: “Заслужил си го е!”, защото сам е изпаднал в ситуацията на горчивото наказание като възмездие за сторената грешка. И нито настроението му се запазило, нитособствеността му.
О, ти, моя надменна душа! Погледни през бинокъла на тази история лицето наочевидната истина! Владетелят е Владетелят на вечността и безсмъртието.Той е твоят Господ и Творец. Полето, машините, апаратите и теглилките са притежаваните от теб в земния живот тяло, дух и сърце със съответните им свойства: слух, зрение, разум и въображение, тоест всички явни и скрити сетива. Знатният пратеник е нашият водач Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Ясната повеля на владетеля е Свещеният Коран, който обявява продажбата и печелившата търговия в следното знамение:
“Аллах изкупи отвярващите душите и имотите им ..., за да е техен Раят.” (Сура Покаянието: 111)
Тревожното поприще и разрушителната война е положението на този свят, където няма нито покой, нито стабилност. Всичко там са превратности, които настойчиво натрапват на хората този въпрос: “Всичко, което притежаваме,не пребъдва и не остава в ръцете ни, а изчезва и се изгубва от нас. Няма ли разрешение за това? Не е ли възможно вечността да замести тленността?”
Докато човек е потънал в този размисъл, изведнъж се чува ехото на небесния Коран, което отеква по хоризонтите и му казва с горното знамение: “Да, има лек за тази болест, nри това той е приятен и съдържа пет възможностиза велика печалба.”
Въпрос: И какъв е този лек?
Отговор: Повереното да се продаде на истинския му Собственик. В тази продажба се съдържат пет възможности за велика печалба от единствена сделка.
Първата печалба. Тленното имущество придобива вечност, защото когато стопяващият се живот бъде дарен на Вечноживия, Вездесъщия, Пребъдващия вовеки, и отдаден по Неговия път, пътя на Преславния, той се превръща във вечен и безсмъртен живот. Тогава минутите на живота ще дадат зрели плодове и цветове на сияйно щастие в Света на вечността, както и семената външно увяхват, но от тях покълват цветове и класове.
Втората печалба. Цената е Раят.
Третата печалба. Цената на всеки орган и сетиво нараства и се покачва хиляда пъти. Разумът, например, е орган и инструмент. Ако не го продадеш, братко, на Аллах и не го използваш по Неговия път, а го отправяш по пътя на страстите и на душата, той ще се превърне в злощастен, тревожен и безпомощен орган, защото ще те обременява със скръбните болки на миналото и заплашителните ужаси на бъдещето, и ще се принизи до крайно вреден и злощастен инструмент. Нима не виждаш как разпътният бяга от реалностите на живота си и затъва в удоволствия или пиянство в опит да се избави от тревогите на своя разум? Ала ако разумът бъде продаден на Аллах и се използва по Неговия път или за Него, той ще бъде прекрасен ключ, с който ще се отключват безбройнитехранилища на Божието милосърдие и съкровищата на Господната мъдрост. Накъдето и да погледне и каквото и да помисли, човекът с такъв разум ще вижда Божията мъдрост във всяко нещо, във всичко съществуващо и във всяко събитие. Той ще наблюдава Божието милосърдие в пълен блясък над цялата вселена и така разумът ще се издигне до степента на Господен пътеводител, който подготвя неговия притежател за вечното щастие.
Окото, например, е сетивен орган, чрез който духът съзерцава този свят. Ако не го използваш по пътя на Аллах, а в угода на душата и на страстите, чрез гледането на някои красиви, но мимолетни и изчезващи картини, то ще се принизи до равнището на слуга и долен сводник за възбуждане на душевни страсти и любов. Ала ако го продадеш на всепроницателния му Творец и го използваш за дела, които Му се нравят, тогава окото ще чете голямата книга на битието и ще вниква в нея, ще наблюдава чудесата на Господното изкуство на тозисвят. И то ще бъде, сякаш е пчела сред цветовете на Божието милосърдие в земната градина, и от меда на поуките, знанието и обичта в сърцето на вярващия ще се просмуква светлината на свидетелството (шахада), че няма друг бог освен Аллах.
И друг пример. Ако не продадеш на премъдрия им Създател вкусовите си сетива, съсредоточени в езика, и ги използваш за своя стомах и своята душа, тогава езикът ще изпадне до равнище на портиер на фабриката на стомаха и на нейния обор. Така стойността му ще се принизи. Ала ако го продадеш на Прещедрия, Дарителя на препитанието, той ще се издигне до положение на квалифициран началник на хранилищата на Божието милосърдие и благодарен инспектор на кухните на Господното могъщество.
О, разум, осъзнай! Колко голяма е разликата между злополучен инструмент иключ за съкровищата на творенията? О, око, добре погледни! Колко голяма е разликата между долното сводничество и задълбочаването в Божията библиотека? О, език, вкуси сладост! Колко голяма е разликата между портиер на фабрика и на обор, и началник на хранилището на Божието милосърдие?
Ако желаеш, братко, съпостави с това и останалите органи и сетива, и ще разбереш, че вярващият наистина придобива качества, които подхождат на Рая,а неверникът придобива същност, която съответства на Ада. Всеки от тях получава това справедливо възмездие само защото вярващият използва чрезсвоята вяра (иман) повереното му от неговия преславен Творец в името на Аллах и в рамките на одобряваното от Него; докато неверникът е вероломен към повереното му и го използва за своите страсти и за душата си, които подбуждат към зло.
Четвъртата печалба. Човек е слаб, а бедите му са многобройни; и е беден, а потребностите му растат; и е безпомощен, а разходите за оцеляването му са тежки. Ако този човек не се опре на Всевишния и Всемогъщия и не потърси подкрепа от Него, ако не се остави на Неговата воля и не Му се довери, той ще продължи да страда от вечни душевни болки и ще го задушават неговите скърби и безплодният му труд. Това ще го превърне или в скверен престъпник, или в смешен пияница.
Петата печалба. Компетентните хора, онези, които са очевидци, и които са изпитали и разкрили истината, са напълно единодушни, че богослужебните действия, споменаването и прославата на Аллах, извършвани от телесните органи, ако са в рамките на одобряваното от Него, Преславния, се превръщат в сладки и прекрасни райски плодове, и те ще ти бъдат поднесени в момент, когато неистово се нуждаеш от тях.
И така, в тази търговия се съдържа велика печалба, която включва пет степени на изгода. Ако не я извършиш, ще бъдеш лишен от всичките й печалби и освен това ще понесеш други пет загуби:
Първата загуба. Имотът и децата, които обичаш, душевните страсти, в които си влюбен и които те възхищават, животът и младостта, всичко това ще се изгуби и ще изчезне, а греховете и болките му ще останат да тежат като бреме нагърба ти.
Втората загуба. Ще понесеш наказанието за вероломство спрямо онова, което ти е поверено, защото след като си употребил най-скъпите инструменти и органи за най-долните дела, ти си угнетил себе си.
Третата загуба. Ако принизиш всички тези високоразвити човешки системиот органи до животинско и дори още по-долно равнище, ти си оклеветил и извършил престъпление спрямо Божията мъдрост.
Четвъртата загуба. Ти постоянно ще крещиш от горест и гибел и ще стенеш отударите на раздели и загуби, от премазващите разходи за оцеляване, коитотегнат на слабото ти рамо, наред с постоянната ти бедност и вечното ти безсилие.
Петата загуба. Красивите дарове от Всемилостивия умът, сърцето, очите и подобните на тях са ти дадени само за да те подготвят да отключиш вратите на вечното щастие. Каква велика загуба би било да превърнеш тези дарове в болезнен образ, който да ти отключи вратите на Ада!
А сега да разгледаме самата продажба, дали тя е наистина толкова тежка иизнурителна, че мнозина я избягват?
Никак! Никак! Тя не е нито изнурителна, нито тежка, защото кръгът на позволеното (халал) е просторен и е достатъчен за спокойствие, щастие и радост. Няма причини за впускане в забраненото.
Задълженията, които Аллах ни е предписал, са също леки и не много на брой. Само по себе си богослуженето на Аллах е велика чест, защото то е воинска повинност по пътя на Преславния и в нея се съдържа неописуема сладост и душевен покой.
А задължението е да бъдеш този войник да започваш начинанията си с името на Аллах, да работиш в името на Аллах, да взимаш и даваш по Неговия път и заради Него, да се движиш и да почиваш в рамките на онова, което Той одобрява и повелява. Ако направиш пропуски, пред теб е отворена вратата на молбите за прошка. Смири се пред Него и кажи: “О, Аллах, опрости ни нашите грехове! Приеми ни сред Своите раби! Стори ни да бъдем верни на онова, което си ни поверил до Деня на срещата с Теб! Амин!”
СЕДМО СЛОВО
“Повярвах в Аллах и в Сетния ден.”
Ако желаеш да разбереш как вярата в Аллах и в Сетния ден са двата най-скъпоценни ключа, които разкриват на човешкия дух талисмана на битието и неговата тайна, и отключват пред него вратата на щастието и радостта; и какако човек се опира търпеливо на своя Творец и с признателност се надява на своя Хранител, това са двете най-полезни целебни средства; и че слушането на Свещения Коран, подчиняването пред неговите мъдрости, отслужванетона молитвите и избягването на големите грехове са най-скъпоценният запас за отвъдния свят, най-ярката светлина в гроба и най-лесният билет за отпътуване към вечността. Да, ако искаш да разбереш всичко това, изслушай заедно с мен този кратък разказ в образи.
През Първата световна война един боец се озовал в изключително трудно и тежко положение. Той получил две дълбоки рани от дясната иот лявата си страна. Зад него имало кръвожаден лъв, който бил готов да му се нахвърли, а пред него бесилка, която погубва всичките му любими хора и очаква и него. Освен всичко това му предстояло дълго и тежко пътуване на изгнаник въпреки ужасното му и болезнено състояние. Докато този клет и подложен на изпитания човек бил потънал в отчаян размисъл за трагичната си реалност, изведнъж от дясната му страна пред него се появил доброжелателен мъж, сякаш е ал-Хидр, мир нему, с лице, възсиялоот светлина, и му проговорил: “Не губи надежда и не се отчайвай! Ще ти дамдва талисмана и ще те науча, ако добре ги използваш, как да превърнеш тозилъв във верен кон, който да се покорява и да ти служи, а бесилката да стане приятна и изящна люлка, с която да се развличаш. Ще получиш и два цяра, коитоако използваш добре, твоите две гниещи рани ще се превърнат в два ароматни цвята, наречени Розата на Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Ще те снабдя и с билет за пътуване, с който ще можеш за един ден да прекосиш разстояние, колкото за цяла година, сякаш летиш. Ако не вярваш на думите ми, пробвай веднъж и се убеди в тяхната правдивост и
достоверност. Войникът изпробвал някои неща и видял, че всичко е вярно и правилно.
(Да, и аз, клетникът Саид (“Щастлив”), също му вярвам, защото изпробвах малко и видях, че е правда и чиста истина.)
После неочаквано видял от лявата си страна да идва игрив, лукав мъж, сякаш е сатаната, с пищна украса, привлекателен образ и съблазнителни опиянения. Застанал пред него и го поканил: “Насам, насам, приятелю! Ела заедно да се поразвлечем и полюбуваме на образите на тези красавици, да се повеселим, като послушаме различни песни, и да се понасладим на тези вкусни блюда! Но какво си мърмориш и повтаряш?” “Таен талисман.” “Остави това неясно нещо, не помрачавай чистата си наслада! Радвай се на сегашното ни опиянение! А какво е това в ръката ти?” “Лекарство.” “Хвърли го надалеч, ти си здрав и прав, нищо ти няма! Сега е час на радост, забавление и наслада. А какъв е този билет с пет знака?” “Това е билет за пътуване и талон за провизия.” “Смачкай го! Не ни е нужно да пътуваме в тази цъфтящапролет.”
Така той се опитал с всякакви хитрости и коварства да убеди войника и този клетник дори започнал малко да вярва на думите му.
(Да, човек се подлъгва. И аз бях подлъган от също такъв хитрец.) Ненадейно отдясната му страна отекнал глас като гръмотевица, който го предупредил:“Пази се да не те измамят! Кажи на този гнусен хитрец: ”Ако си способенда убиеш дебнещия лъв отзад, да премахнеш скелето на бесилката отпред, даизцериш дълбоките рани от дясната и от лявата ми страна и да предотвратиш дългото ми и тежко пътуване... Да, ако си способен да откриеш средство за всичко това, ела го покажи и дай онова, с което разполагаш! Едва тогава можеш да ме каниш на веселие и забава. Иначе замълчи, глупецо, нека говори тозиизвисен човек, подобен на ал-Хидр, за да каже, каквото желае.
О, душа, плачеща за онова, за което си се смяла в дните на младостта си, знай,че този клет, изпаднал в беда войник, си ти! Това е човекът. Лъвът е житейският срок, а бесилката е смъртта, изчезването и раздялата, които всяка душа вкусва. Не виждаш ли как любимите ни хора ни напускат един след друг и се прощават с нас денонощията. Едната от двете дълбоки рани е безграничното итягостно човешко безсилие, а другата е безкрайната и болезнена човешка бедност. Заточението и продължителното пътуване е дългото човешко битиена проверки и изпитания. То започва от света на духовете, преминава през майчината утроба, през детството и младостта, после старостта, за да бъде напуснат земният живот и да се отиде в гроба, в преходния свят (барзах), после Стълпотворението (хашр) и мостът Сират... А двата талисмана са вярата в Аллах и в Сетния ден. Да, с този свещен талисман смъртта приема образ на покорен кон вместо на лъв, дори образ на Бурак, с който вярващият човек излиза от затвора на земния живот и отива в Райските градини, Градините на Всемилостивия, Владетеля на величието. Оттук произтичат любовта на съвършените хора към смъртта и желанието им тя да дойде, след като са разбрали истината за нея. Освен това ходът на времето и преминаването мупрез всяко нещо, както и проникването в него на изчезването, раздялата, смъртта и гибелта, приемат чрез този талисман на вярата сияен образ. Той подбужда човек към приятно съзерцание и вглеждане в свежите и обновяващи се разноцветни и разнообразни чудеса на божественото съзидание на Твореца, Владетеля на величието, и в дивните плодове на Неговото могъщество, и впроявленията на милосърдието Му, преславен е Той. Така и смяната на огледалата, които отразяват цветовете на слънчевата светлина, и смяната на красивите и прелестни картини на киноекрана водят до формиране на още по-привлекателни гледки.
От двете лекарства едното е уповаването на Аллах и запасяването с търпение, тоест опиране върху могъществото на прещедрия Творец и доверие впреславната Му мъдрост.
Така ли е? Да, как може да се страхува и тревожи онзи, който чрез документа за своята “инвалидност” се опира на Владетеля на вселената, в Чиято Длан се намира повелята
كُنْ فَيَكُونُ “Бъди! И то става.” Такъв човек устоява и пред най-тежките беди, като се доверява на Аллах, своя Господ, и е със спокоен ум и безгрижно сърце, повтаряйки си:
اِنَّا لِلّهِ وَاِنَّآ اِلَيْهِ رَاجِعُونَ “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме!” (Коран, Сура Кравата: 156)
Да, узналите Аллах се наслаждават на своето безсилие и страх пред Преславния Аллах. Наистина в страха се съдържа наслада. Ако можехме да попитамедете на една годинка и предположехме, че е способно да размисли и отговори, на въпроса ни “Кога се чувстваш най-добре и най-приятно?”, то би отвърнало: “Когато се приютявам при гръдта на нежната си майка и изпитвам боязън, надежда и безпомощност.” Впрочем милосърдието и нежността на всички майки са само проблясък от проявленията на всеобхватното Божие милосърдие.
Затова в безпомощността си и боязънта пред Аллах хората с пълноценна вяра чувстват върховна сладост и дори напълно се отказват от собствената си сила и мощ, като в слабостта си търсят приют при Него, Всевишния, и молят единствено Той да ги приюти. Те превръщат безпомощността и боязънта си в свое средство и застъпник пред великия Създател.
Второто лекарство е зовът и молбата към Аллах, и после задоволяването с онова, което ни е дал, признателността за него и доверието в милосърдието на Даряващия препитанието, Милосърдния.
Така ли е? Да, как бедността и нуждата могат да бъдат болезнени и тежки за гост на Прещедрия, Великодушния, превелик е Той и всевишен, гост на Онзи, Който е разстлал пред него по цялата земя трапеза, отрупана с благини, и е сторил пролетта да бъде като изящен букет от цветя, и го е положил до богатата трапеза, и дори го е разпилял по нея? Напротив, неговата бедност и нужда от Преславния ще приемат формата на желание да получи благата и стремеж да увеличи тази потребност, както някой се стреми да засили апетита си. Туксе крие причината за това, съвършените да се гордеят с бедността и потребността си от Всевишния Аллах. (Но внимавай да не допуснеш обратното на онова, което имаме предвид под “бедност”. Това е човешкото чувство на потребност от Преславния, смирение и молба единствено пред Него, а не показване на бедност пред хората и унижаване пред тях с молби и просия.)
А документът или билетът е изпълнението на религиозните задължения, на първо място петте молитви и избягването на големите грехове.
Така ли е? Да, всички квалифицирани и удостоверяващи хора, всички, които са изпитали и разкрили отвъдни тайни измежду задълбочените учени и пречистите праведници, са напълно единодушни, че провизията за пътя към вечността на безсмъртието, съкровището на това дълго мрачно пътуване, неговата светлина и неговият Бурак е само подчинението пред заповедите на Свещения Коран и спазването на неговите забрани. В противен случай знанието, философията, умението и мъдростта не ще обогатят с нищо пътуването и всички те ще приключат с угаснало сияние пред вратата на гроба.
О, моя ленива душа, колко леко е да се изпълняват петте молитви и да се избягват седемте големи гряха, колко приятно и лесно е това пред величието нанеговите ползи, плодове и задължителност, ако разбираш и си проницателна! Кажи на онзи, който те зове към разврат, забавления и наглост, и на лукавиягнусен сатана: “Ако разполагаш със средство да убиеш смъртта и да премахнеш от земята унищожението, ако имаш лекарство за освобождаване на човечеството от немощта и бедността, и можеш да затвориш вратата на гроба къмвечността, направи това и го изречи, за да те послушам и да се подчиня! Иначе онемей! В този голям храм на вселената Свещеният Коран чете знамениятана създанията. Нека го чуем, да ни озари светлината му и да се трудим с дарана Премъдрия, тъй че езикът ни непрекъснато да го чете и споменава!
Да, словото му е Словото! Той е истината. Той показва правдата и разпространява знаменията на светлината на мъдростта.
О, Аллах, озари сърцата ни със светлината на вярата и Корана! О, Аллах, обогати ни с потребността от Теб и не ни обеднявай, като ни отнемаш нуждата от Теб! Избави ни от нашата сила и мощ и ни приюти при Своята сила и мощ! И сторида бъдем от онези, които се уповават на Теб, а не да се уповаваме на себе си!И ни пази под Своето покровителство, и се смили над нас, и се смили над вярващите мъже и жени!
И благослови, и с мир дари нашия предводител Мухаммад, Твоя раб и пророк, Твоя избраник и приятел, Красотата на Твоето владение, Владетеля на Твоето съзидание, Същността на Твоята загриженост, Слънцето на Твоето водителство, Езика на Твоята любов, Образеца на Твоето милосърдие, Светлината наТвоето творение, Честта на Твоите твари, Светилника на Твоето единосъщие сред множеството Ти творения, Разкриващия талисмана на Твоите същества, Глашатая на властта на Твоето господство, Известяващия какво одобряваш, Даващия знание за съкровищата на Твоите имена, Учителя на Твоите раби, Преводача на Твоите знамения, Огледалото за красотата на Твоето господство, Оста на Твоите свидетели и на засвидетелстването чрез Теб, Твоя любим иТвоя пророк, който Ти си изпратил с милосърдие за световете и за цялото мусемейство, и за всички негови сподвижници, и за събратята му пророци и пратеници, и за Твоите приближени ангели, и за Твоите праведни раби. Амин!
اَللّهُمَّ نَوِّرْ قُلُوبَنَا بِنُورِ اْلاِيمَانِ وَ الْقُرْآنِ اَللّهُمَّ اَغْنِنَا بِاْلاِفْتِقَارِ اِلَيْكَ وَ لاَ تَفْقُرْنَا بِاْلاِسْتِغْنَآءِ عَنْكَ تَبَرَّاْنَا اِلَيْكَ مِنْ حَوْلِنَا وَ قُوَّتِنَا وَ الْتَجَئْنَآ اِلَى حَوْلِكَ وَ قُوَّتِكَ فَاجْعَلْنَا مِنَ الْمُتَوَكِّلِينَ عَلَيْكَ وَ لاَتَكِلْنَآ اِلَى اَنْفُسِنَا وَاحْفَظْنَا بِحِفْظِكَ وَارْحَمْنَا وَ ارْحَمِ الْمُؤْمِنِينَ وَ الْمُؤْمِنَاتِ وَ صَلِّ وَ سَلِّمْ عَلَى سَيِّدِنَا مُحَمّدٍ عَبْدِكَ وَ نَبِيِّكَ وَ صَفِيِّكَ وَ خَلِيلِكَ وَ جَمَالِ مُلْكِكَ وَ مَلِيكِ صُنْعِكَ وَ عَيْنِ عِنَايَتِكَ وَ شَمْسِ هِدَايَتِكَ وَ لِسَانِ حُجَّتِكَ وَ مِثَالِ رَحْمَتِكَ وَ نُورِ خَلْقِكَ وَ شَرَفِ مَوْجُودَاتِكَ وَ سِرَاجِ وَحْدَتِكَ فِى كَثْرَةِ مَخْلُوقَاتِكَ وَ كَاشِفِ طِلْسِمِ كَآئِنَاتِكَ وَ دَلاََّلِ سَلْطَنَةِ رُبُوبِيَّتِكَ وَ مُبَلِّغِ مَرْضِيَّاتِكَ وَ مُعَرِّفِ كُنُوزِ اَسْمَآئِكَ وَ مُعَلِّمِ عِبَادِكَ وَ تَرْجُمَانِ آيَاتِكَ وَمِرْآتِ جَمَالِ رُبُوبِيّتِكَ وَ مَدَارِ شُهُودِكَ وَ اِشْهَادِكَ وَ حَبِيبِكَ وَ رَسُولِكَ الَّذِى اَرْسَلْتَهُ رَحْمَةً لِلْعَالَمِينَ وَ عَلَى اَلِهِ وَ صَحْبِهِ اَجْمَعِينَ وَ عَلَى اِخْوَانِهِ مِنَ النَّبِيِّنَ وَ الْمُرْسَلِينَ وَ عَلَى مَلئِكَتِكَ الْمُقَرَّبِينَ وَ عَلَى عِبَادِكَ الصَّالِحِينَ آمِين
ОСМО СЛОВО
بِسْمِ الَلّهِ الرّحْمنِ الرّحِيمِ
اَلَلّهُ لاَ اِلهَ اِلاَّ هُوَ اْلحَىُّ الْقَيُّومُ اِنَّ الدِينَ عِنْدَ اللّهِ اْلاِسْلاَمُ
“Няма друг Бог освен Него Вечноживия, Вездесъщия...” (Коран, Сура Кравата: 255)
“Ислямът е религията при Аллах.” (Коран, Сура Родът на Имран: 19)
Ако искаш да разбереш какво е земният живот и каква е ролята на човешкия дух в него, и каква е стойността на религията у човека, и как ако не съществуваше истинската религия, земният живот би се превърнал в ужасяващ затвор, и че безбожната личност е най-злощастното от творенията, и че онова, което разкрива талисмана и изумителната загадка на света, и освобождава човешкия дух от мрачините, يَآ اَللّه е Йа Аллах! (“О, Аллах!”) и لآَاِلهَ اِلاَّ اللّهُ Ля илях илляллах! (“Няма друг Бог освен Аллах!”)
Да, ако искаш да разбереш всичко това, послушай следния кратък разказ в образи и добре размисли над него.
Имало едно време двама братя, които тръгнали на дълго съвместно пътуване. Те вървели заедно, докато не стигнали до кръстопът. Там видели благообразен мъж и го попитали кой от двата пътя е по-добрият. Отговорил им така: “По десния път е задължително да се спазва законът и редът, но в рамките натази принуда се съдържа безопасност и щастие. А по десния път има свободаи разюзданост, но в рамките на тази неангажираност се съдържа гибел и злочестина. А сега вие изберете по кой от тях да тръгнете!”
След като изслушали тези думи, братът с добър нрав тръгнал по десния път, казвайки: تَوَكَّلْتُ عَلَى اللّهِ “Уповавам се на Аллах!”. И потеглил да странства, като се съгласил да спазва реда и дисциплината. А другият брат, заблуждаващият се, предпочел левия път само заради страстта да бъде свободен.
Сега нека мислено проследим този мъж, който върви по път, външно лек и гладък, но вътрешно тежък и обременителен. След като прекосил дълбоките долини и високите труднопроходими възвишения, навлязъл сред голи пространства и безлюдна пустиня. Тогава чул ужасяващ глас и видял огромен разяренлъв да се отправя към него от гората. Той неистово побягнал, разтреперан от страх и силен уплах, докато се натъкнал на празен кладенец с дълбочина шейсет аршина и се хвърлил в него, търсейки избавление. Докато падал, успялда се хване за дърво, което имало два корена, поникнали върху стените на кладенеца. Корените били нападнати от две мишки, бяла и черна, които гризелидървесината с острите си зъби. Погледнал нагоре и видял лъва, застанал като пазач над отвора на кладенеца. Погледнал надолу и видял огромен дракон, който вдигнал глава и бил готов да се приближи, а се намирал на разстояние трийсет аршина. Той имал широка уста, колкото кладенеца. Мъжът видял също, че наоколо кръжат жилещи, отровни насекоми. Погледнал към върха на дървото и видял, че това е смоковница, но по нея по чуден начин растат много и разнообразни плодове от орех до нар.
Поради своята непроницателност и глупост мъжът не би могъл да се досети,че ситуацията е необичайна и не е възможно всички тези неща да се съчетаят безцелно и случайно. Той не разбирал, че в чудните явления са скрити странни тайни и че зад всичко това стои някой, който го ръководи и управлява.
Докато сърцето на този мъж ридае и духът му въпие, и разумът му се вцепенява от болезнените обстоятелства, душата му, повеляваща зло (ан-нафс ал-аммара би-с-су) започва да изяжда плодовете на това дърво, като се преструва, че не знае какво става наоколо и сякаш нищо не се е случило. Тя запушва ушите си за воплите на сърцето и за стенанията на духа, и сама себе си мами, въпреки че част от тези плодове са отровни и вредни.
Така виждаме, че към този злощастен мъж е постъпено съобразно казаното ведин свещен хадис: اَنَا عِنْدَ ظَنِّ عَبْدِى بِى “Аз съм при предположението на Моя раб за Мен.”, тоест: “Аз третирам Своя раб съобразно знанието му за Мен.” Така е постъпено и спрямо него, и ще бъде постъпено по същия начин. Поради своите лоши догадки и крайно слабоумие той трябва да срещне същото отношение като възмездие, че е приел всичко видяно за нещо обикновено без цел, без мъдрост, сякаш това е самата истина. И ще бъде низвергнат в огъня на мъчението, без да може нито да умре, за да се избави, нито да води благороден живот.
Нека сега оставим зад нас този злощастник да се гърчи в мъчението си, а ние да се върнем, за да узнаем какво се е случило на другия брат. Този благословен мъж със здрав разум продължава да върви по пътя, без да страда от затруднения като своя брат. Така е, защото поради хубавия си нрав той мисли само за хубавите неща и хваща юздите на въображението само заради красивотои доброто. Затова е дружелюбен и не се е сблъсквал с трудности и препятствия като своя брат, понеже знае реда и действа според изискванията на зависимостта и подчинението. Нещата му се отдават с лекота. Върви той свободен и в мир и сигурност. Така крачел, докато видял градина с красиви цветя и прекрасни плодове, но поради запусната хигиена там имало разхвърляни навсякъде трупове на животни и гниеща смрад. Злощастният му брат също бил дошъл в тази градина преди него, но го отвлякло съзерцанието и взирането в разпадащата се мърша, от което му прилошало и получил световъртеж, тъй че си тръгнал, без да вземе нужния отдих за продължаване на пътуването. Вторият брат действал според правилото: “Търси най-хубавото от всяко нещо!”, тъй че не обърнал внимание на мършата и въобще не я погледнал. Вместо това се възползвал от нещата и плодовете в градината, и след като си отпочинал напълно, продължил своя път.
И той като своя брат навлязъл във велика и обширна пустиня, и ненадейно чул рев на лъв, който се нахвърля срещу него. Той се изплашил, но не като братси, защото със своите добри догадки и хубави мисли си рекъл: “Би трябвало тази пустиня да има владетел и вероятно лъвът е верен слуга под негово разпореждане.” В това мъжът намерил успокоение, но и той хукнал да бяга, докато се възправил пред празен кладенец с дълбочина шейсет аршина, хвърлил се в него и като своя другар се хванал за дърво по средата на кладенеца.Останал така да виси и тогава забелязал две животинки, които тихо гризели корените на дървото. Погледнал нагоре и видял лъва. Погледнал надолу и видял огромен дракон. Съвсем като своя брат разбрал, че се е озовал в странна и удивителна ситуация, и като него се изплашил, но страхът му бил хилядапъти по-малък, защото Аллах го бил дарил с добър нрав и добра мисъл, които му показвали само красивата страна на нещата. По тази причина той разсъждавал така: “Тези удивителни неща са тясно свързани помежду си и се изявяват, сякаш едно и също нещо ги задвижва. Тогава би трябвало в тези изумителни действия да е заключена тайна и да е скрит невидим талисман. Да, всичко това произтича от повелите на скрит владетел. Следователно не съм сам, а скритият владетел ме наблюдава, грижи се за мен и ме изпитва, и заради някаква нарочна мъдрост ме води към някакво място и ме зове натам.” От този красив размисъл и сладък страх се породила любов, която подбудила към въпроса: “Интересно кой е Онзи, Който ме изпитва и иска да ме запознае със Себе Си? И кой е Онзи, Който ме води по този удивителен път към съкровена цел?” После от копнежа за запознанство се породила обич към собственика на талисмана, от което избуяло желание за разкриване на тайната, а от него изникнала воля да се заеме добро и приемливо положение при собственика наталисмана в зависимост от онова, което той харесва и одобрява.
После погледнал към дървото и видял, че е смоковница, но в краищата на клоните й има хиляди видове плодове. Тогава страхът му изчезнал и напълно се стопил, защото мъжът разбрал със сигурност, че смоковницата е само указател и изложба, тъй че скритият Владетел е възпроизвел по чудодеен начин образци от Своите градини, за да посочи какви храни и сладости е приготвил за гостите Си. Иначе единствено дърво не би могло да даде плодовете на хиляда дървета. На мъжа не му оставало друго освен да отправи зов и да се смири.Той проявил настойчивост в покорното умоляване, докато му бъде разкрит ключът на талисмана, и извикал: “Владетелю на тези домове и хоризонти, азтърся при Теб убежище и се старая да ти харесам, и се смирявам. Аз съм Твой слуга. Искам Твоето удовлетворение, търся Те, диря Те.” Тогава, след този призив, неочаквано стената на кладенеца се разпукнала и се показала врата към пищна, чиста и красива градина. Навярно устата на дракона се е превърнала в тази врата, а лъвът и самият дракон приели образи и вид на слуги, които започнали да канят мъжа да влезе в градината. Лъвът дори се превърнал в послушен кон пред него.
О, ти, моя ленива душа и мой въображаеми спътнико, нека сравним условията на тези двама братя, за да узнаем как доброто привлича добро и злото донасязло.
Злощастният пътник от левия път е изложен на опасността всеки момент дапотъне в устата на дракона и затова трепери от страх и ужас, докато щастливият е поканен в прекрасна и чудна градина, отрупана с различни плодове. Сърцето на злощастния се разкъсва от велик страх и болезнен ужас, докато щастливият вижда странните неща и гледа на тях като на блага поука, сладъкстрах и любимо знание. Мъчението за клетия злощастник е, че страда от самота, отчаяние и сиротност. И какво мъчение! Докато щастливият се наслаждава на дружелюбие и шества сред надежда и любов. Затрудненият гледа на себеси като на осъден сякаш е в затвор да търпи болезнените нашествия на насекомите. А щастливият с късмет се наслаждава като скъп гост. И как да не се наслаждава, когато е гост на прещедър домакин и се радва на чудесата на Неговите слуги! И още, злощастният ускорява мъчението си в Огъня, като яде външно сладки на вкус, но в действителност и всъщност отровни храни. Онези плодове са само образци. Позволено е да се вкуси от тях само за да бъдат пожелани истинските и оригиналните плодове, и човек да стане техен реален купувач. Иначе няма извинение за животинската лакомия на хората. Възхваляваният щастливец ги вкусва, осъзнава положението и отлага нахранването с тях, като се наслаждава на очакването. А злощастният сам угнетява себе си, лишавайки своя поглед от истини, блестящи като ден, и от сияйни и красиви условия, и такасе обременява с представата за мрачно положение и с нерадостни самовнушения, и сякаш се намира в Ада. Той не заслужава жалост и няма право да се оплаква. Такъв човек прилича на някой, който е сред своите любими хора по време на летен празник в пищна и красива градина, на прекрасно и пиршество и увеселение, но тъй като това не го удовлетворява, мъжът започва да пресушава чаши с вино причинител на всички скверности, и съвсем се напива, и закрещява, и се вайка, изаплаква, като мисли, че се намира сред люта зима и си въобразява, че е гладен и гол сред свирепи зверове. И злощастният е подобен на този човек, който не заслужава съжаление и състрадание, защото сам угнетява себе си, като си въобразява, че приятелите му са зверове и ги презира.
А щастливият съзира истината, която сама по себе си е красива. След като осъзнава нейната красота, той уважава съвършенството на Владетеля на истината и Му оказва почит, с което заслужава Неговото милосърдие.
Узнай тогава една от тайните: “Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб.” (Коран, Сура Жените: 79)
Ако сравниш всички тези и подобни различия, ще узнаеш, че повеляващата зло душа (ан-нафс ал-аммара би-с-су) на първия мъж му е подготвила духовен ад, докато вторият със своите добри намерения, добри предположения, добри качества и добри помисли си е спечелил изобилие, щастие и всеобхватна доброта.
О, моя душа, и о, човече, който слушаш с мен тази история! Ако искаш да не бъдеш като злощастния брат и желаеш да бъдеш като щастливия брат, слушай Свещения Коран, подчинявай се на мъдростите му, придържай се към него и работиспоред предписанията му!
Ако си осъзнал истините, които се съдържат в този образен разказ, ти можеш да приложиш в съответствие с него всички истини, свързани с религията, светския живот, хората и вярата. Аз ще ти разкрия основните принципи, а ти сам си извлечи детайлите.
Единият от двамата братя е духът на вярващия и сърцето на праведника, а другият е духът на неверника и сърцето на разпътника. Десният от двата пътяе пътят на Корана и пътят на вярата, а левият пътят на неподчинението и неверието. Градината по пътя е мимолетният социален живот на човешкото общество и човешката цивилизация, които съдържат едновременно добро и зло, приятно и противно, чисто и мръсно. Разумен е онзи, който действа според правилото: خُذْ مَا صَفَا دَعْ مَا كَدَرْ “Вземи бистрото, остави мътното!” и върви с чисто сърце и спокойна съвест.
Пустинята е земният свят и земята. Лъвът е житейският край и смъртта. Кладенецът е човешкото тяло и времето на съществуването. Дълбочината, коятостига до шейсет аршина, сочи преобладаващата средна възраст шейсет години. Дървото е житейският период и материалната основа на живота. Двете животни, черното и бялото, са нощта и денят. Драконът е устата на гроба, разтворена към пътя за Междинния свят (барзах) и коридора към Отвъдното, ала за вярващия това е врата, разтворена отТъмницата към Градината. Зловредните твари са земните беди, ала за вярващия те изпълняват ролята на сладки Божии предупреждения, които го пробуждат, и на благосклонности от Всемилосърдния, за да не потъва в съня на нехайството. Плодовете по онова дърво са земните благини, които Господът напрещедрата мощ е сътворил, за да бъдат указател за благините в отвъдния живот и напомняне чрез сходството с тях. Премъдрият Създател ги е сътворил под формата на образци, за да бъдат спечелени “клиентите” за плодовете на Райската градина. Това, че споменатото дърво е от един определен вид, а дава коренно различни плодове, е знак за чудото на Всевечния, печат наБожието господство и клеймо на Божията власт. Така е, защото “сътвори Той всичко от едно и също нещо”, тоест всички растения и техните плодовеса поникнали от една и съща пръст, и е сътворил всички животни от една и съща вода, и е възпроизвел всички органи на живите създания от една и съща проста храна. Така и “сътвори Той от всяко нещо единство” означава от различната храна да се възпроизведат живи създания със сходна плът и кожа.Това чудотворно свойство е отличителна черта само на единосъщната и вечна природа на Бога, печат, специфичен само за безсмъртната и неизчерпаема Божия власт, и клеймо, което никога не може да бъде имитирано.
Наистина, да се прави от едно нещо всичко, и от всичко - едно нещо, е качество, присъщо само на Твореца на всяко нещо, и отличително свойство на Всемогъщия за всяко нещо.
Талисманът е тайнството на мъдростта на сътворението, което се разкривачрез тайнството на вярата. Ключът са словата
“Аллах! Няма друг бог освен Него, Вечноживия, Вездесъщия!” и “О, Аллах!”, и “Няма друг бог освен Аллах!”.
Превръщането на устата на дракона във врата към градината изразява символично това, че гробът е затвор, който носи самота, забрава, сиротност, теснота. За заблудените и деспотите той е като стомаха на дракона, ала за вярващите и последователите на Корана е като врата, разтворила двери от тъмницата на земния живот към Градината на вечността, от арената на изпитанията - към Райската градина, от земните притеснения - към милосърдиетона Всемилостивия.
Превръщането на кръвожадния лъв в покорен кон и в приветлив слуга е знак,че за заблудените смъртта е болезнена вечна раздяла с всички любими хора, влизане от лъжовна земна градина в самотата на уединената тъмница на гроба и изгубване в далечна пустиня. А за последователите на напътствиетои последователите на Корана това е пътуване към отвъдния свят, възможност да се срещнат с любимите хора и старите приятели, да влязат в истинскатародина и в жилищата на вечното щастие, щедра покана да пристъпят от тъмницата на земния живот към Райските градини, очакване да получат отплатата за богослуженето в израз на благосклонност от Всемилостивия, Милосърдния, освобождаване от повинностите на живота и взимане на отпуск за почивка от служенето през него, обявяване, че е дошъл краят на богопоклонническите задължения и на изпитите, свързани с обучението и инструкциите.
От всичко това заключаваме:
че всеки, който превръща тленния живот в своя цел, ще бъде в Ада и реално, и духовно, дори ако външно тъне в най-изискано блаженство;
че всеки, който се е отправил към вековечния живот и се е устремил към него сериозно и всеотдайно, ще спечели щастието на двата дома и е достоен за тях. Дори ако земният му път е злощастен и тежък, той ще го вижда като сладък и приятен, ще го вижда като чакалня за свояРай, ще го понася и ще благодари на своя Господ, когато се потапя в бездната на търпението.
О, Аллах, стори да бъдем от хората на щастието, спасението, Корана и вярата!Амин!
О, Аллах, благослови и мир дари на нашия предводител Мухаммад, и на рода му,и на сподвижниците му, колкото е броят на всички букви, съчетани във всички думи, представени с позволението на Всемилостивия в огледалата на въздушните вълни при рецитирането на всяко коранично слово от всеки четец от началото на низпославането на Корана до края на времето!
И се смили над нас, и над родителите ни, и се смили над вярващите мъже и жени, колкото е броят на тези слова, с Твоето милосърдие, о, Ти, Най-милосърдни от милосърдните! Амин! Слава на Аллах, Господа на световете!
اَللّهُمَّ اجْعَلْنَا مِنْ اَهْلِ السَّعَادَةِ وَ السَّلاَمَةِ وَ الْقُرْاَنِ وَ اْلاِيمَانِ آمِينْ اَللّهُمَّ صَلِّ وَ سَلِّمْ عَلَى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَ عَلَى آلِهِ وَ صَحْبِهِ
بِعَدَدِ جَمِيعِ الْحُرُوفَاتِ الْمُتَشَكِّلَةِ فِى جَمِيعِ الْكَلِمَاتِ الْمُتَمَثِّلَةِ بِاِذْنِ الرَّحْمنِ فِى مَرَايَا تَمَوُّجَاتِ الْهَوَآءِ عِنْدَ قِرَآئَةِ كُلِّ كَلِمَةٍ مِنَ الْقُرْاَنِ مِنْ كُلِّ قَارِءٍ مِنْ اَوَّلِ النُّزُولِ اِلَى اَخِرِ الزَّمَانِ وَ ارْحَمْنَا وَ وَالِدَيْنَا وَارْحَمِ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُؤْمِنَاتِ بِعَدَدِهَا بِرَحْمَتِكَ يَآ اَرْحَمَ الرَّاحِمِينَ آمِينَ وَالْحَمْدُ لِلّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ
* * *
ДЕВЕТО СЛОВО
بِسْمِ اللّهِ الرّحْمنِ الرّحِيمِ
فَسُبْحَانَ اللّهِ حِينَ تُمْسُونَ وَحِينَ تُصْبِحُونَ وَلَهُ اْلحَمْدُ فِى السَّموَاتِ وَاْلاَرْضِ وَعَشِيًّا وَحِينَ تُظْهِرُونَ
“Прославяйте Аллах, когато замръквате и когато осъмвате! За Него е прославата на небесата и на земята и по мрак, и по пладне!” (Сура Ромеите, 17-18)
Питаш ме, братко, за мъдростта, вложена в това, петте молитви да се отслужват именно в предписаното за тях време. Ще ти посоча само една от тези обилни премъдрости.
Да, както часът на всяка молитва е начало на велик и важен обрат във времето, той също така е огледало на велика божествена разпоредба и отразява цялостните божествени благодати в този момент. Затова е повелено молитвите да се отслужват именно в тези часове, тоест да се засили прославата и възвеличаването на Всемогъщия, Владетеля на величието, и да се умножи хвалата и признателността за Неговите неизброими дарове, насъбрани във времето между две молитви. За да се вникне в част от този изтънчен и дълбок смисъл, трябва заедно с мен да бъдат изслушани пет положения.
Първо положение
Молитва означава прослава (тасбих), възвеличаване (тазим) и отдаване на благодарност (шукр) на Всевишния Аллах, тоестчрез словата Субханаллах (“Преславен е Аллах!”) с думи и дела да се възнася светостта Му пред Неговото могъщество - премогъщ е Той и всевисш, и чрез словата Аллаху Акбар (“Аллах е Най-великият!”) с думи и дела да се възвеличава Той пред Неговото съвършенство, и чрез словата Алхамдулиллах (“Слава на Аллах!) със сърце, език и тяло да Му се отдава признателност пред Неговата красота.
Следователно прославата, възвеличаването и благодарността са нещо от рода на семената за молитвата, затова и тези три ядра са вложени във всичкидвижения и слова на молитвите. Затова тези три прекрасни думи се повтарят трийсет и три пъти след молитвата, за да се потвърди и закрепи нейният смисъл. Чрез тези кратки и лаконични думи се потвърждава смисълът и значението на молитвата.
·Второ положение
Служене означава божият раб да сведе чело доземи в суджуд с чиста любов, преклонение и възхита пред Божието присъствие и пред съвършенството на Божието господство, могъщество, вечност и милосърдие, като осъзнае в себе си своята собствена ограниченост, безпомощност и нищожност.
Да, както властта на Божието господство изисква служене и послушание, така и нейната святост и безупречност изисква също така рабът да обяви заедно с молбата за прошка и със съзнание за своите пропуски, че неговият Господ е лишен от всякакъв недостатък, че Той стои превисоко над всички лъжовни мисли на следовниците на заблудата и че е пресвят, без нито един от недостатъците и пороците на създанията. Или, той обявява всичко това чрез своята прослава с думите си Субханаллах (“Преславен е Аллах!”).
Също така и мощта на съвършеното Божие господство изисква от раба да прибягва до нея и да се уповава на това със съзнание за собствената си огромна слабост и за безсилието на творенията, изричайки: “Аллах е Най-великият!” (Аллаху акбар) с възхита, преклонение и одобрение пред великите знаци на вековечната мощ, като преминава към коленопреклоняване (рукуа) с пълно подчинение и смирение.
Също така и обширното милосърдие на Божието господство изисква рабът да разкрие с умоляващ и призивен език собствените си лични потребности и потребностите на всички създания, и с признателност, възхвала и прослава да обяви добротата на своя Господ и Неговите универсални благодеяния, изричайки “Слава на Аллах!” (Алхамдулиллах).
Или, действията и думите на молитвата съдържат тези значения. Заради тяхмолитвата е предписана като задължение от Него, преславен е Той и всевишен.
Трето положение
Както човек е умален образец на този огромен свят, така и Сура Откриване е озарен образец на великия Коран. И молитвата е пълен сияен указател на всички богослужения, и върховна схема, която сочи всички видове богослужения на творенията.
Четвърто положение
Стрелките на часовника, които отброяват секундите, минутите, часовете и дните, си приличат една на друга, сходни са и всяка една от тях се подчинява на същите закономерности.
Така и в земния свят, който е огромен божествен часовник, кръговратът на нощите и дните, които са подобни на секундите за часа, и годините, които отброяват минутите, и етапите на човешкия живот, които отброяват часовете, икръговете на възрастта на света, които дните отброяват, всеки от тях е подобен на другия и е сходен с него, и си приличат. Всеки напомня за другия и сеподчинява на същите закономерности.
Например,
времето за молитвата до зазоряване (фаджр) наподобява и напомня началото на пролетта и нейното раждане, и мига на попадането на човека в майчината утроба, и първия ден от шестте дни на сътворяването на небесата иземята. Зазоряването напомня на човека за тези мигове на великите Божиидела.
Времето за обедната молитва (зухр) напомня и сочи средата на лятото, разцвета на младостта и на онази епоха от земния живот, когато е бил сътворен човекът. То напомня за съдържащите се във всичко това проявления на милосърдието и обилия на благодеянието.
Времето за следобедната молитва (аср) наподобява есенния сезон, времето на старостта и Щастливата епоха, която е епохата на Последния пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари. То напомня за съдържащите се във всичко това Божии дела и всемилостиви дарове.
Времето за молитвата по залез (магриб) напомня за заминаването и изчезването на повечето творения в края на есента, напомня също така за човешката смърт, за разрушаването на земния живот при настъпването на Деня на възкресението. Наред с това то дава знания за величествените Божи проявления и пробужда хората от съня на нехайството, и ги кара да се опомнят.
Времето за вечерната молитва (иша) напомня за света на мрака, който се спуска и покрива с черния си саван следите на дневния свят, и напомня също как белият саван на зимата се стеле върху мъртвата земя, и за смърт, докато следите на починалия човек изчезнат напълно в тъмата на забравата,и за окончателното затваряне на портите на този земен свят на изпитания.Всичко това напомня за величествените разпоредби на Всемогъщия, Владетеля на величието.
Времето за нощната молитва напомня за зимата и гроба, за междинния свят (барзах), освен че напомня на човешкия дух за степента на потребността му от милосърдието на Милосърдния.
Молитвата тахаджжуд нощем напомня колко необходима му е светлина в нощта на гроба и в мрачините на междинния свят (барзах). Тя буди и напомня за безкрайните благодеяния на Истинския Благодеятел през тезипревратности, и оповестява също така колко достоен е Той за прослава и възхвала.
Втората утринна молитва напомня за утрото на Събирането (хашр). Да, както е логично, задължително и неизбежно да дойде утро след нощта и пролет след зимата, със същата сигурност и категоричност знаем, че ще дойде и утрото на Събирането, и пролетта на Междинното (барзах).
Следователно времето за всяка една от петте молитви е начало на велик обрат и напомня за други велики обрати. То напомня също така за чудесата на вековечната мощ и за даровете на Божията милост, независимо дали са годишни, периодични или епохални, за знаците на великите й всекидневни разпоредби.
Следователно е много уместно и подходящо задължителните молитви, които са функция на човешката природа и задължителна основа на богослуженето и религията, да се провеждат именно в предписаното за тях време.
Пето положение
Човек е твърде слаб по природа, а колко много са огорченията, които му причиняват тъга и болка. В същото време той е твърде безпомощен, докато враговете и бедите му са твърде много. И е твърде беден, а потребностите му самного и силни. И е ленив, и безпомощен, а бремето на живота е тежко за него. Неговата човечност го кара да се свързва с целия свят, докато раздялата с онова, което обича, и изчезването на онова, към което се привързва, му причиняват болка. А разумът му показва високи цели и трайни плодове, докато ръката му е къса, животът му - кратък, възможностите му ограничени и търпението му се изчерпва.
При това положение (във времето на утринната молитва фаджр) човешкият дух най-много се нуждае със зов и молитва да намери пътя към дверите на Всемогъщия, Владетеля на величието, дверите на Милостивия, Владетеля на красотата, за да сподели с Него своето положение, да Го помоли за успех и подкрепа, Него, Преславния. Как силно този дух се нуждае от опорна точка, за да понесе предстоящите дела и за бремето от работа, което ще се стовари върху него в дневния свят след утрото. Не се ли разбира това веднага?
Времето на обедната молитва е зенитът на деня и началото на захожданетона слънцето. Това е часът на привършването на дневните дела и период на кратък отдих от бремето на грижите. Освен че тогава се разкриват Божиите благодеяния това е времето, когато духът се нуждае да поеме дъх и да се поотмори от нехайството, смута и объркването, които произтичат от бренния свят и напрегнатите занимания.
Избавянето на човешкия дух от тези притеснения, изплъзването му от това нехайство и смут, излизането му от тези нищожни мимолетни неща става единствено като се потърси убежище при портата на Вездесъщия, Пребъдващия Той е Истинският Благодетел! - чрез смирение и дела за приближаване до Него, със сключени отпред ръце, с признателности прослава за всички Негови насъбрани блага, като се търси подкрепа единствено от Него и чрез коленопреклонение се показва слабостта пред Неговото величие и могъщество, и се оповестява покорство и подчинение с възхита, възвеличаване и любов с поклони доземи пред Неговото съвършенство, което не ще изчезне, пред Неговата красота, която не ще отмине... Такова е отслужванетона обедната молитва. Как красива е тя, как приятна е, как достойна е, как велика е необходимостта от нея. Тогава нека никой не се смята за човек, ако нее разбрал това.
“По времето на следобедната молитва (аср)” тя е онази, която напомня за тъжния сезон на есента, за скръбното състояние през старостта, за болезнените дни в края на времеброенето и за часа, когато се появяват резултатите от всекидневните дела. Това е период, когато се прави цялостната велика равносметка на Божиите блага като здраве, благополучие и възможност за извършване на добри дела. Това е също и времето, когато слънцето тръгва да захожда и чрез него се обявява, че човек е само командирован гост, че всяко нещо се стопява, че всичко енепостоянно и нетрайно.
Да, човешкият дух, който се стреми към вечност и безсмъртие, и е сътворен за това, и обича добротворството, и го боли от раздялата, той е, който кара човека да се възправи за времето на следобедната молитва (аср), да извърши преди нея измиване (уду) и да я отслужи в този час, за да я прошепне смирено пред портата на Господната обител на Извечния, Пребъдващия, и на Вездесъщия, Безсмъртния, и за да прибегне до благосклонността на всеобхватното Му милосърдие, и за да отправи признателност и прослава за безчетните му дарове, и за да извърши коленопреклонения с пълно покорствои смирение пред могъществото на Неговото господство (рубубия) преславен е Той!, и за да падне ничком в суджуд с пълна скромност и всеотдайност пред вечността на Неговата божественост (улухия), и за да намери истинската утеха и пълния покой за духа си, като застане с пълно благоговение и жертвоготовност пред величието на Неговата грандиозност всемогъщ е Той и върховен! Колко възвишено е втози смисъл да се отслужва следобедната молитва! Колко достойно е това служене! Има ли по-подходящо време за изплащане на дълга за сътворената отНего човешка природа! Колко велико придобиване на безгранично блажено щастие! Всеки истински човек би могъл да разбере това. “По времето на следзалезната молитва (магриб)” тя е онази, която напомня за изчезването на красивите и изящни творения от летния и есенния свят преди започването на зимата. Напомня и за полаганетона човека в гроба при смъртта му, за неговата болезнена раздяла с всичките му любими хора, и за смъртта на цялата земя при трусовете на предсмъртната й агония, и за преминаването на всички нейни жители в други светове. Напомня също и за угасването на светилника на този свят на изпитания. Това е време на силно пробуждане и сурово предупреждение към влюбените до обожание в нещата, които те обичат и които се стопяват и изчезват. За да отслужиследзалезната молитва в подобно време, човекът с чист дух като бляскавоогледало, в същността си жадно за проявленията на безсмъртната красота,обръща лице към величествения Трон на Онзи, Който е извечен и не е изчезвал, и е пребъдващ, и не ще изчезне, и Който управлява и променя делата на тезиогромни светове. Човекът изрича “Аллах е Най-великият!” (Аллаху акбар) над главите на тези тленни творения, като се отдръпва от тях, сключва ръце в служба на истинския си Владетел и се възправя пред Онзи, Който е постоянен, всевечен, превелик и всевишен, и изрича “Слава на Аллах!” (Алхамдулиллах) пред Неговото безупречно съвършенство, пред Неговата безподобна красота, и възхвалява Неговото всеобхватно милосърдие, за да каже:
اِيّاكَ نَعْبُدُ وَاِيّاكَ نَسْتَعِينُ “На Теб служим и Теб за подкрепа зовем!”. Така той дава израз на своето богослужене и молба за помощ пред господството на своя Владетел, Който няма помощник, пред Неговата божественост, която няма съдружник, пред Неговата власт, която няма везир. Тогава той прави коленопреклонение, като разкрива своята немощ и слабост, и непотребността на всички творения пред безкрайното величие на Него, Преславния, пред Неговата безгранична мощ, пред Неговата сила, лишена от слабост. Той прославя своя велик Господ с думите:
سُبْحَانَ رَبّىَ الْعَظِيمِ “Преславен е моят велик Господ!”
После той пада ничком в суджуд пред красотата на Неговата непреходна същност, пред неизменните Му свещени атрибути, пред ненакърнимото съвършенство на Неговата вечност. С това той обявява любовта и покорнотоси служене с възхита, смирение и благоговение, като изоставя всичко друго освен Него, Преславния, и изрича:
سُبْحَانَ رَبِّىَ اْلاَعْلَى “Преславен е моят всевишен Господ!” (субхана раббия л-аля). В замяна на всичко тленно той открива един Прекрасен, Пребъдващ, Милосърден, Вечен и освещава своя всевишен Господ, неподвластен на тленността и лишен от недостатъци.
Тогава той посяда, за да засвителства и отправя от свое име хубавите поздрави и благослови на всички творения към Прекрасния, Който не е изчезвал, и Превеликия, Който не ще изчезне, и възобновява клетвата си към най-достойния Негов Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, като го приветства и така изразява подчинението си пред неговите предписания. Той вижда премъдрия ред на този дворец на вселената и засвидетелства, че Творецът, Владетелят на величиието, е само един, и тогава вярата му се възобновява и го озарява. После засвидетелства, че единствено арабинът Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е глашатаят на Божието господство, възвестителят на свише одобряваното, приносителят на знаменията от Великата книга на вселената -Корана.
Колко прелестна и чиста задача е отслужването на следзалезната молитва,колко скъпоценна и блага мисия е то, колко красиво и сладко богослужене е,каква велика и дълбока истина! Също така виждаме, че тя е знатно общуване, благословено събиране и вечно щастие в тленната странноприемница на този свят. Може ли да бъде смятан за човек, онзи, който е неспособен да разбере това?
“По време на вечерната молитва (иша)” - това е часът, когато нахоризонта се стопяват и последните следи от деня и нощта покрива света. مُقَلِّبُ الَّيْلِ وَ النَّهَارِ Този час ни напомня за Господните дела на Редуващия нощите и дните, Който има сила над всяко нещо и е Владетеля на величието, та обръща бялата страница върху черната. Това ни напомня също и за Божиите съзидания на مُسَخِّرُ الشَّمْسِ وَ الْقَمَرِ Подчинителя на слънцето и луната, Който е Премъдрия, Владетеля на съвършенството,та обръща разкрасената зелена страница на лятото върху студената бяла страница на зимата. То ни напомня и за Божиите работи на Твореца на живота и на смъртта, когато с хода на времето изличава и последните следи от покойниците, и напълно ги пренася в отвъдния свят. Това е време, което напомня за величествените разпоредби и красивите проявления на Твореца на земята и на небесата, за разкриването на великия, вековечен, обширен и просторен отвъден свят, за смъртта на жалкия, тленен и тесен долен свят и за пълното му разрушаване в неговата огромна агония.
Това е период или състояние, което доказва, че истинският Владетел на тази вселена, а всъщност и истинският Обожаван, и истинският Обичан не може да бъде друг освен Онзи, Който е способен да редува нощта и деня, зимата и лятото, земния и отвъдния живот с лекотата, с която се разгръщат страницитена книга, и да пише по нея, да подчертава, да изтрива и подменя. Такъв може да бъде само абсолютно Всемогъщия, Чиято власт е общовалидна за всички. Превелико е Неговото величие!
Така човешката душа, която е безкрайно слаба и безгранично бедна и нуждаеща се, и която е в смут пред мрачините на бъдещето, и в страх пред тайните на нощите и дните, кара човека при отслужването на вечерната молитва в този смисъл да не се колебае и да повтаря, подражавайки на нашия предводителИбрахим, мир нему: لآَ اُحِبُّ اْلاَفِلِين “Не обичам залязващите.” (Коран, 6: 76) С молитвата той търси подслон при Портата на Обожавания, Който не е изчезвал, и на Обичания, Който не ще изчезне, като шепне на този Пребъдващ, Безсмъртен в тленния земен живот, в тленния свят, в мрачното битие и тъмното бъдеще, за да озари Той със светлина кътчетата на живота му чрез краткотрайно общуване и ограничена във времето връзка, за да озари бъдещето му, да превърже раните от изчезването и раздялата с обичните му неща, създания, личности, приятели илюбими. Човекът съзерцава как се насочва милосърдието на Всемилостивия, Милосърдния, и търси светлината на Неговото напътствие, и на свой ред забравя земния живот, който го е забравил и който се е скрил зад вечерта, и пролива сълзите на сърцето си, и мъката на душата си пред прага на това милосърдие, за да изпълни последния дълг на своето богослужене, преди да навлезе в сън, подобен на смърт а не знае какво щепоследва и как ще се постъпи с него, и за даприключи с добър финал дневника на всекидневните си дела.
Той отслужва молитвата заради всичко това и има честта да се яви пред Онзи, Който е Пребъдващия, Любимия, Обожавания, вместо пред тленните си любими, и да се възправи пред Онзи, Който е Всемогъщия, Прещедрия, вместо пред всичките безсилни просяци, и да се възвиси, като се възправи пред Господаря, Който е Пазещия, Милосърдния, за да се избави от злото на вредните създания, от които трепери. Той започва молитвата със Сура Откриване, тоест с възхвала и прослава на Прещедрия, Милосърдния Господ на световете, Който е Абсолютния съвършен и Абсолютния богат, вместо да възхвалява творения, откоито няма полза и не заслужават похвала, и са порочни и бедни, и вместо даостане при унижението на признателността към тях и огорчението, той се издига до положението на скъп гост сред вселената, до положението на високопоставен служител, въпреки че е слаб и дребен и дори лишен от всичко. Това той прави, като се извисява до равнището на словата اِيّاكَ نَعْبُدُ “На Теб служим”, тоест се свързва с Владетеля на Съдния ден и Царя на безсмъртието и вечността. С думите اِيّاكَ نَعْبُدُ وَاِيّاكَ نَسْتَعِينُ “На Теб служим и Теб за подкрепа зовем” той поднася богослуженията и молбите за помощ на голямата група и на великото обществона всички творения в търсене на водителство към пръвия път, който е озареният му друм, водещ към вечното блаженство през мрачините на