Биографични Бележки За Автора

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА АВТОРА

Бадиуззаман Саид Нурси е роден през 1294 г. по хиджра (1877 г.) в село Нурс, Хизански район, Битлиска област, Източна Анадола. Родителите му се отличавали с пословично благочестие и богобоязън. Той израснал сред великите учени натози район и черпел от техните знания, като усвоявал науките в училищатакъм джамиите. Признаците на таланта му и свидетелствата за наличие у него на голям ум се проявили още в ранното му детство  задавал много въпроси и бил любознателен.

След като завършил четенето на Корана, започнал да изучава граматика, морфология, реторика и други науки, а после под ръководството на своя шейх Мехмед Джалали усъвършенствал знанията си по ислямските традиционни и нови дисциплини, от когото на четиринайсет години получил диплома. Валията на Битлиска област Умар паша и валията на град Ван Тахир паша проявили голям интерес към неговите способности, което улеснило достъпа му до богатите им библиотеки, препълнени с учебници и книги за прочит. Той успял да запамети деветдесет книги от ислямските първоизвори, но не се задоволил с това количество, а при диспутите си със своите учители почувствал нуждаот усвояване на нови науки и залегнал над изучаването на математика, астрономия, химия, физика, съвременна философия, биология, география и др. Поради силата на неговата памет, острия му ум, удивителния талант и многото способности известността му се разпространила и получил широка слава, дори му дали прозвището Чудото на епохата (Бадиуззаман), което било признание на качествата му от страна на учените и привърженицитена истината.

През 1894 г. се случило потресаващо събитие в живота на Бадиуззаман. Валиятана град Ван прочел в един от местните вестници съобщение, в което се споменавало, че ”с копие от Корана в ръка британският министър на колониитеГладстон заявил в реч пред депутатите в Камарата на общините: “Докато този Коран продължава да съществува, Европа не ще може да господства над Изтока и самата тя не ще има покой. Затова неизбежно трябва или да го ликвидираме, или да прекратим връзката на мюсюлманите с него.” Тази информация разтърсила дълбоко съществуването на Бадиуззаман и всяла у него тревога. Той обявил: “Аз непременно ще докажа на целия свят, че Свещеният Коран е духовно слънце с блясък, който не помръква и не е възможно да се угаси светлината му.” Отпътувал за Истанбул и предложил проект за създаване вИзточна Анадола на ислямски университет, който той нарекъл “Училище Аз-Захра”, с цел да се разпространяват на истините за исляма, като наред с религиозното обучение програмата включвала изучаване на модерните науки в светлината на следното му известно изказване: “Религиозните науки са светлината на сърцето, а модерните науки са светлината на разума. Когато те се съчетаят, се изяснява истината, а когато се разделят, се пораждат хитрости и съмнения в едното и позорен фанатизъм в другото.”

Първоначално не успял да убеди отговорните лица да приемат проекта му, но впоследствие султан Мехмед V го утвърдил и отпуснал средства за построяване на училището. Обаче избухването на Първата световна война  попречило проектът да се доведе докрай. По време на войната Бадиуззаман организирал опълченски чети от свои ученици и доброволци, и ръководел много сражения срещу вражеските руски сили на Кавказкия фронт, с което предизвикал възхитата на пълководците и похвалите им за постигнатите успехи.

На полесраженията той написал на арабски език ценното си тълкуване на Корана “Знаци на чудното красноречие в източниците на лаконизма”. После попаднал в руски плен и го закарали в Кострома, в Северна Русия, къдетопрекарал две години и четири месеца, докато успял да избяга с Божията промисъл и през Варшава да се завърне в Истанбул. Бил посрещнат великолепноот султана, духовния водач, върховния главнокомандващ и студентите по правни науки. Наградили го с военен медал и издали заповед за назначаването му за член на Дома на ислямската мъдрост, който бил най-високата научна институция в Османската държава. През този период той отпечатал дванайсет трактата в подкрепа на вярата и в отговор на разрушителните идеи и на отклоняващите се от правдата течения. От хонорарите, които получавал, задържал малко, а останалото изразходвал за отпечатване на трудовете си и забезплатното им разпространение сред хората в служба на исляма и на мюсюлманите.

След краха на Османската държава и влизането на окупационните войски в Истанбул той написал трактата “Шестте стъпки” и го публикувал тайно, като в него отправял нападки към англичаните и отговарял на интригите им. След сформирането на ново правителство Бадиуззаман посетил Анкара в отговор на многократни покани към него и произнесъл реч във Великото народно събрание, “Събранието на нацията”. В речта си той подчертал значението на религията в живота, но не срещнал разбиране и се завърнал в град Ван.

 След местните бунтове срещу правителството в Анкара през 1926 г. той бил изпратен на заточение в малкото селце Барла, в Югозападна Турция, където останал осем години и половина. През този период Бадиуззаман написал по-голямата част от трудовете си, озаглавени “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), след което бил хвърлен в затвора и отново го изпратили на заточение. Така прекарал четвърт век от живота си по затвори, заточения и съдилища до 1950 г., когато издали закон за свободата на убежденията и вероизповеданията.

Бадиуззаман Саид Нурси напуснал този свят и се преселил при всеобхватното милосърдие на Аллах на 25-ия ден от Свещения месец Рамадан през 1379 г. по хиджра (23 март 1960 г.), като оставил в наследство блестяща поредица от книги по проблемите на вярата. Тя удовлетворява потребностите на епохата, отправя послание към най-зрелите й синове, опровергава измислиците на философите-материалисти, премахва съмненията им изоснови  и утвърждава истините и опорите на вярата с категорични аргументи и солидни доказателства. Това е поредицата “Послания от светлина” (Рисале-и Нур), която съдържа сто и трийсет послания, обединени в осем сбирки: Слова, Писма, Сияния, Лъчи, Знаци на чудното красноречие в източниците на лаконизма, Арабско маснави за светлината, Притурки, Полировка на Исляма. Тези събрани съчинения са преведени изцяло на арабски и английски, а голяма част от тях са преведени и на много езици по света: френски, немски, руски, персийски, урду, кюрдски и др.

По-долу прилагаме писмото, изпратено от професор Нурси поотделно до турския министър-председател и министрите на правосъдието ина вътрешните работи. В него се дава кратка справка за живота на автора:

“Всички държавни мъже ме познават отблизо, особено онези от тях, които бяха очевидци на значимите събития, минали през страната откакто бе обявена свободата (конституцията), по време на Първата световна война, при нашествието на съюзниците в страната и нахлуването им в Истанбул, както и последвалите събития, свързани с формирането на националното правителство и периода на обявяването на републиката... Онези, които сега заемат високи постове в държавата и са подробно информирани за споменатите условия, ме познават много добре. Затова позволете ми да изложа пред вас накратко основните моменти от живота си.

Роден съм в село Нурс, Битлиска област. През целия си период на учение и усвояване на знания влизах в остри научни диспути с всички срещнати учени и доминирах над тях благодарение на Божията промисъл, докато стигнах до Истанбул. Там, в атмосферата на града, омърсена от покваратана славата и известността, не престанах да водя научните си спорове. Но клевета от мои завистници и врагове стана причина по заповед на султан Абдулхамид, Аллах да му дари обилно милосърдие, да бъда настанен в болница заумопомрачени. После привлякох погледа на правителството на обединението и прогреса въз основа на заслугите ми по време на обявяването на конституцията и събитията от 31 март. Предложих  им проект за построяване в градВан на университет, наречен “Училище Аз-Захра” по примера на знаменития университет “Ал-Азхар”, и дори собственоръчно положих камъка на основите му. Още с избухването на Първата световна война веднага сформирах опълченски чети от мои студенти и доброволци, и поех ръководството им. Встъпихме в сражения, които нанасяха удари срещу руските агресори на Кавказкия фронт. Попаднах в техен плен, но според Божията промисъл сеосвободих и пристигнах в Истанбул. Там бях назначен за член на Дома на ислямската мъдрост и с цялата дарена ми от Аллах енергия предприех съпротива срещу завоевателите, окупирали Истанбул в онези тежки условия. Но войните за независимост приключиха и бе сформирано националното правителство в Анкара. Като оцених заслугите си, отново се обърнах към своя проект за учредяване на университет във Ван.

Дотук животът ми бе преизпълнен със служене на страната съгласно споделяната от мен идея за служене на религията чрез политиката. Но след този период напълно отвърнах лице от земния живот, погребах “стария” Саид, както се изразявах, и станах “нов” Саид, който живее всецяло за отвъдния свят. “Изплъзнах се” от обществения живот и се отказах от всичко свързано с него, напълно се изолирах от хората и се отдадох на отшелничество в Истанбул, а после в пещери в планините на Ван и на Батлиски район. Продължих да водя постоянна борба със своя дух и своите чувства. Уединих се в духовния си свят, като издигнах девиза “Аллах да ме опази отсатаната и политиката!” Цялото си внимание и време посветих на размисъл над съдържанието на Свещения Коран. Започнах да водя съществуване на“нов” Саид. Съдбата ме изпращаше на заточение от град в град. През тези години от дълбините на сърцето ми се раждаха величествени мисли, извиращи от пълноводията на Свещения Коран. Диктувах ги на хората край мен. Трактатите, на които дадох заглавието “Послания от светлина”, наистинаизвираха от озарението на Свещения Коран. Заглавието се появи от най-съкровената ми същност. Напълно съм убеден и сигурен, че тези послания не са предъвквани от моята мисъл и не са друго освен Божие откровение, което Преславният Аллах е влял в сърцето ми от светлината на Свещения Коран. Те носят благослов за всеки, който ги разпространява, защото, убеден съм, не е възможно да се запази вярата на другите иначе освен по този начин, та нуждаещите се от тези прозрения да не бъдат лишени от тях. Заех се да ги преписвам и разпространявам. Бях убеден, че така моят Господ ме е подчинил да служа и че Той ме води, а никой не може да се възпротиви на това. Почувствах необходимост да поощрявам всеки, който работи за тази кауза в изпълнение на повеленото ми от моята религия.

Посланията, броят на които надхвърля сто и трийсет,  умишлено не се занимават с проблеми на земния живот и политиката, а изцяло засягат само въпросите на отвъдния живот и вярата. Въпреки това те се превърнаха вглавната грижа на опортюнистите и на онези, които ловят риба в мътна вода,и властите ме спираха, и съдилищата възложиха на експерти да направят научен анализ на трудовете ми, но благодарение на Преславния Аллах истината винаги излизаше наяве и справедливостта заемаше подобаващото й място.

* * *